— Сега това излиза на преден план — каза Хоук. — Адам Столкър…
Изведнъж вратата на библиотеката се отвори широко и лорд и лейди Хайтауър прекрачиха прага. Лорд Родерик затръшна вратата след себе си, а той и неговата съпруга застанаха един до друг срещу Хоук и Фишър. Изражението на лицата им беше открито предизвикателно.
— Помолих да ви видя сам Милорд — каза Хоук.
— Не давам пет пари, какво сте помолил — отвърна Хайтауър. — Няма нищо, което вие бихте могли да кажете на мен, а да не може да бъде чуто от съпругата ми.
— Много добре — рече Хоук. — Къде бяхте по време на убийството Милорд?
— В стаята си, с моята съпруга.
— Разбира се — потвърди лейди Елейн с надменен тон.
— Благодаря ви — каза Хоук. — Това ще бъде всичко засега Милорд и Миледи.
За момент Хайтауър изглеждаше стреснат, но после лицето му прие отново суровото си изражение.
— Настоявам да узная защо ми беше попречено да изследвам тялото. Какво се опитвате да скриете от нас?
— Казах, че това ще бъде всичко Милорд — вежливо повтори Хоук. — Можете да се присъедините към останалите в салона. И, ако обичате, помолете Адам Столкър да дойде.
Хайтауър го погледна гневно. Хоук посрещна спокойно погледа му и след малко Хайтауър отмести своя. Той хвана съпругата си под ръка, отвори й вратата и я изведе навън. После затръшна вратата след себе си, а звукът отекна силно в малкото помещение. Фишър погледна Хоук.
— Това ли бе всичко? Какво стана с останалите въпроси, които трябваше да им зададем?
— Имаше ли смисъл? — попита Хоук. — Те се имат един друг като алиби, а Хайтауър не възнамерява да ни даде доброволно каквато и да било информация по наш вкус. Каквото и да попитаме, той просто ще казва, че не е наша работа. А ако има нещо да каже, ще си го спести за утре, за нашите началници. Той иска да се провалим, любима. По този начин ще може да докаже на себе си, че в края на краищата вината за смъртта на неговия син е моя.
— И на практика те рискува убиеца на неговия приятел да се измъкне?
— Той знае, че утре щом премине действието на магията за изолация, тук ще пристигне пълен екип по съдебна медицина и ние ще трябва да предадем нашия доклад. Ако има нещо за казване, в което се съмнявам, ще го сподели с тях.
— Законът е на наша страна — каза мрачно Фишър. — Бихме могли да го заставим да говори.
— Не мисля така Хайтауър е важна клечка в този град. Може вече да не е главнокомандващ, но има своите влиятелни приятели. Не Изобел, всичко което научим за Хайтауър ще трябва да дойде от други хора. Той не би ни казал колко е часът, дори да опрем нож на гърлото му.
— Предполагам, че си прав — Фишър сви недоволно рамене. Все пак, лейди Елейн не би била чак толкова костелив орех. По-късно ще се опитам да поговоря с нея настрана. Може би ще успея да измъкна информация, разговаряйки с нея като жена с жена.
— Струва си да се опита — съгласи се Хоук. — Но не възлагай твърде големи надежди на този опит.
Вратата се разтвори широко и на прага се появи Адам Столкър. Той остана за момент в това положение и после влезе в библиотеката, навеждайки леко глава, за да не я удари в рамката. След това седна срещу Хоук и Фишър, а столът изскърца силно под тежестта му. Дори в седяща поза, Столкър продължаваше да стърчи с една глава над Хоук и Фишър.
— Добре — мрачно каза Столкър. — Вие разговаряхте о всички останали и чухте техните истории. Кой уби Уилям?
— Още е твърде рано да се каже — отвърна Хоук.
— Трябва да сте научили някои неща!
— Да — каза Хоук, но повечето от тях са противоречиви. — Къде бяхте по време на убийството, сър Столкър?
— В стаята си. Сам. Нямам никакви свидетели или алиби. Но аз не съм убил Уилям.
— Има ли някаква причина, поради която да мислим, че вие сте извършителят на убийството?
Столкър се усмихна за миг.
— Някой трябва вече да ви е казал, че Уилям и аз не се разбирахме твърде добре напоследък.
— Имали сте някакъв разговор, в който двамата сте спорили за нещо — каза Хоук.
— Решихме да тръгнем по отделни пътища — обясни Столкър. — Уилям винаги е бил за мен твърде бавен и прекалено предпазлив. Аз исках да излезем от това състояние и да вършим разни неща, да променяме разни неща. Уилям и аз винаги сме спорили. Още от самото начало. Повече или по-малко и двамата искахме едни и същи неща, но изобщо не можехме да стигнем до съгласие относно най-добрия начин за постигането им. Поглеждайки назад, ми се струва чудо, че останахме заедно толкова дълго време. Във всеки случай, накрая реших да тръгна по свой собствен път и да видя какво моята репутация би могла да направи за мен на следващите избори. Мисля, че аз самият бих бил доста добър съветник. Хейвън би могъл да има много по-лоши. Често се е случвало в миналото. В това се състои цялата ни караница — просто разделяне на пътищата. Не съм имал нищо срещу него. Винаги съм му се възхищавал. Най-праволинейният човек, който някога съм срещал.