— Мили Боже… — прошепна Боуман. — И ти мислиш, че Уилям…
— Да — каза Катрин. — Мисля, че се е самоубил. Мисля, че ние сме причина за смъртта му.
— Казала ли си го на още някой?
— Разбира се, че не. Но това не е всичко, Едуард. Аз…
Тя внезапно се прекъсна и погледна към вратата. Отвън, на площадката, някой беше минал покрай нея. Катрин бързо се изправи на крака и хвана ръката на Едуард. Двамата останаха съвсем неподвижни, вслушвайки се. Шумът се повтори — леки, колебливи стъпки, които бързо замряха, щом напуснаха площадката.
Боуман се намръщи. В стъпките имаше нещо странно… Катрин започна да казва нещо, а Боуман и направи знак с пръст до устните да мълчи. Те се вслушваха внимателно още известно време, но стъпките изглежда бяха изчезнали.
— Видя ли те някой да влизаш тук? — попита тихо Катрин.
— Не мисля — отвърна Боуман. — Бях много предпазлив. Може да е бил някой от охраната. Просто е направил обиколка, за да провери, дали всичко е наред. Би могъл да е и някой, отиващ до тоалетната. Който и да е бил, вече си е отишъл. По-добре ще е да се върна в стаята си.
— Едуард…
— Не мога да остана Кет. Не тази вечер и не тук. Твърде е рисковано. Ще се видим отново утре сутринта.
— Да. Сутринта. — Катрин го целуна за довиждане и после отида да открехне вратата.
Площадката беше съвсем пуста. Катрин отвори вратата по-широко и Боуман се промъкна тихо на площадката. Тя тихо я затвори след него, а той почака един момент докато очите му привикнат със слабата светлина. После тръгна по площадката към своята стая и спря, когато чу зад себе си слаб шум от тътрене на крака. Боуман се обърна, но там нямаше никой. Площадката се простираше пред него открита и пуста, докато изчезваше в сенките при стълбището. И тогава до него достигна миризмата — една остра мускусна миризма, която накара космите на врата му да настръхнат. Боуман се пресегна към горната част на своя ботуш и измъкна една дълга тънка кама. Хладният метал на дръжката пасна добре на дланта му.
Беше в опасност. Чувстваше го. Той мрачно се усмихна. Ако всичко това бе предназначено да го уплаши, неговият враг щеше да бъде неприятно изненадан. Никога през живота си не бе бягал от дуел и не бе загубил нито един. Той се запита, дали в края на краищата това не беше убиецът на Уилям. Надяваше се да е така. С радост щеше да отмъсти за смъртта му. Може би невинаги го харесваше, но винаги се бе възхищавал от него. Боуман пристъпи напред с кама в ръка, но нещо ужасно излетя от сенките в горния край на стълбището. Той успя да извика само веднъж и после остана само болката, кръвта и ръмженето на неговия нападател.
Хоук подскочи на стола си, когато на площадката прозвуча вика, който после бе внезапно прекъснат. Той скочи на крака, грабна брадвата и изтича от салона, следван по петите от Фишър с меч в ръка. Те пробягаха през коридора и заедно започнаха да се изкачват безшумно по стълбите. Първият вик беше на мъж, а сега непрекъснато пищеше жена. Хоук усили хода си, взимайки по две стъпала наведнъж. Той изскочи на площадката и спря, за да се огледа за някакъв обект.
Едуард Боуман лежеше сгърчен на пода с широко отворени и опулени от изненада очи. Дрехите му бяха изцапани с кръв, а килимът около него бе напоен с нея. Гърлото му беше разкъсано. Катрин Блекстоун стоеше над тялото и пищеше ли пищеше от ужас, притиснала лицето си с ръце. Фишър я хвана за раменете и внимателно я отдръпна от тялото. Отначало Катрин се възпротиви, но после всичките сили я напуснаха. Тя престана да крещи и остана мълчалива с отпуснати ръце и вперен в стената невиждащ поглед, докато сълзите продължиха да се стичат по бузите й. Другите гости се изсипаха от стаите си, разсъблечени в различен стадии, всичките настояващи да узнаят какво се е случило. Хоук коленичи до тялото. Върху килима, недалеч от ръката на Боуман, лежеше кама, но по острието й нямаше кръв. Атаката трябва да е била толкова светкавична, че Боуман изобщо не е имал шанс да се защити. Хоук огледа внимателно гушата на Боуман и тихо изруга. Убиецът не беше така изряден с Боуман, както с Блекстоун. Хоук приседна назад на пети и погледна намръщено тялото.
По стълбите зад него се чуха стъпки. Той бързо се изправи и се обърна с брадва в ръка и почти се сблъска с Гонт. Той беше само по халат и изглеждаше зачервен и задъхан.
— Какво е това? — грубо попита той. — Какво се е случило?
— Боуман е мъртъв — отвърна Хоук. — Убит.
Той хвърли бърз поглед наоколо, за да види, дали някой не липсва, но всички гости бяха там на прилично разстояние от тялото, заради насочения меч на Фишър. Доримънт беше най-близо, с магьосницата Визидж до себе си. Лицата им бяха пребледнели от шока. Лорд и лейди Хайтауър стояха на прага на стаята си, на половината път на площадката до стълбите и двамата в своите пижами. Лорд Родерик държеше съпругата си защитно, близо до себе си. Столкър стоеше в средата на площадката с неподвижно и мрачно лице, облечен само в панталони и ботуши, но с меч в ръка. Хоук погледна внимателно меча му, но по острието нямаше кръв. После погледна отново Столкър, отбелязвайки дузината стари белези, които набраздяваха огромното мускулесто тяло. След това отвърна погледа си и мислено потръпна.