— Добре — каза Хоук с дрезгав глас. — Всички слезте долу. Не мога да работя, като ми висите на главата. Стойте в група и не се отделяйте сами по каквото и да било причина. Не спорете, а просто вървете! Можете да чакате в салона. Там ще сте добре. Безопасността се крие в количеството. Гонт, вие останете за минутка.
Хоук почака нетърпеливо гостите да минат покрай него, държейки ги на разстояние от тялото. Лорд и лейди Хайтауър помогнаха на Катрин да слезе по стълбите. Сълзите й бяха пресъхнали, но лицето й бе безизразно от шока. Хоук спря Столкър, докато последния преминаваше покрай него.
— Трябва да взема меча ви, сър Столкър.
Столкър го погледна проницателно. Погледът му беше смразяващ. Фишър пристъпи напред и повдигна малко острието на меча си. Столкър премести погледа си върху нея и леко се усмихна. Той се обърна отново към Хоук и му подаде меча си с дръжката напред.
— Разбира се, капитан Хоук. Има тестове, които трябва да проведете.
— Благодаря ви сър Воин — каза Хоук, затъквайки меча в пояса си. — Мечът ще ви бъде върнат възможно най-скоро.
— Всичко е наред. Аз имам други.
Той последва другите гости надолу по стълбите и в салона. Хоук и Фишър се спогледаха и малко се отпуснаха.
— Само за минута — каза Хоук. — Чудя се…
— Да — прекъсна го Фишър, — също и аз.
Хоук се обърна към Гонт, който бе коленичил до тялото.
— Внимателно сър Магьосник. Нали не искаме да унищожим някое доказателство?
Гонт кимна и се изправи на крака.
— Гръклянът му е разкъсан — констатира той. — Няма начин да се разбере какво е било оръжието на убийството. Раната е някаква каша.
— Това може да почака засега — отвърна Хоук. — Вашата магия за изолация продължава да действа, нали?
— Бих разбрал веднага, ако бъде преодоляна. Повече не може да има никакво съмнение. Убиецът със сигурност е един от нас.
— Добре — каза Хоук. — Слезте долу и чакайте с другите. И ще е добре да наблюдавате Катрин Блекстоун. Тя е в шок. А идвайки така скоро след предишния, за нейният организъм…
— Разбира се — рече Гонт. Той кимна отривисто на Хоук и Фишър и се отправи обратно надолу по стълбите. Хоук и Фишър се загледаха замислено в тялото.
— Не можем да си позволим да чакаме до сутринта идването на експертите — каза Фишър. — Самите ние трябва да открием убиеца.
— Правилно — съгласи се Хоук. — Ако не го сторим, до сутринта може да не остане никой.
5
Кръв в нощта
— Е, да започнем по ред — каза Хоук. — Нека прегледаме тялото.
Той и Фишър оставиха оръжията настрана, коленичиха до Боуман и грижливо изследваха мъртвия мъж. Гръклянът му бе разкъсан на две. Хоук бе свъсил мрачно вежди докато оглеждаше трупа.
— Раните не са от меч — каза бавно той. — Ръбовете им са насечени и неравни. Може би ножът е бил с назъбено острие. Виж как е разкъсвал кожата. Каква каша. Ако не знаех, че е невъзможно, бих се заклел, че Боуман е бил нападнат от някакво животно.
— Правилно — каза Фишър. — Погледни му гърдите и ръцете.
По нагръдника на Боуман имаше дълги кървави разкъсвания. Подобни прорези имаше и по ръцете му между лакътя и краката, сякаш ги е държал протегнати напред, за да предпази гушата си.
— Това е странно. — Хоук посочи кървавите раздирания. — Ако е имал време да вдигне ръцете, би трябвало да е имал време и да използва камата. Но по нея няма нито капка кръв.
— Може би я е изпуснал при борбата — предположи Фишър. — Всичко трябва да се е случило твърде бързо. Боуман изобщо не е имал шанс. Бедният негодник. — Тя се отпусна назад на петите си и се взря с неудоволствие в тялото. — Знаеш ли Хоук, не бих се чувствала така зле ако не мразех толкова много Боуман. Имаше моменти, когато с удоволствие сама бих пронизала арогантния негодник. Бях така сигурна, че той е убиецът.
— Зная какво имаш предвид — каза Хоук. — Самият аз бях почти убеден в това. Изглеждаше логично. Той имаше както мотива така и възможността, и аз също не го харесвах. — Хоук поклати уморено глава. — Е, вече не можем да му се извиним любима. Но може би ще успеем да изправим убиеца му пред съда. И така, Боуман си отиде. Кой е сега главният заподозрян?