Фишър потърка замислено брадичката си.
— Катрин? Тя беше първа на местопроизшествието и при двете убийства.
— Не мисля така — възрази Хоук. — Нож в гърдите е едно нещо, а това… Каквото и да е причинило тези рани, зад него трябва да се е крила адски голяма сила, за да предизвика такова тежко нараняване, за толкова кратко време. Умиращ от глад вълк не би могъл да свърши по-добра работа върху гръкляна му. И не забравяй, че Катрин стоеше непосредствено над тялото му, когато ги открихме, а по дрехите й нямаше и следа от кръв.
— Много си наблюдателен — рече одобрително Фишър. — Който и да е убил Боуман, би трябвало целия да е изцапан с кръв. Не видя ли…
— Не — отвърна Хоук. — Проверих ги грижливо, докато минаваха покрай мене. Но никой нямаше кръв по дрехите. Убиецът трябва да е имал време да се преоблече.
— Дявол да го вземе! — изруга Фишър. — Това би опростило нещата.
— В този случай няма нищо просто — мрачно отбеляза Хоук. — По-добре ще е да проверим всички стаи. Може случайно да открием дрехи изцапани с кръв, но се обзалагам, че няма да намерим нищо. Нашият убиец е твърде умен, за да ни предостави такава възможност.
— Какво ще кажеш за меча на Столкър? — попита внезапно Фишър.
— Какво имаш предвид? — попита на свой ред Хоук.
Фишър го погледна строго.
— Ти каза, че искаш да му направиш няколко теста — поясни тя. — Какво имаше на ум?
— Всъщност, нищо — отвърна Хоук. — Просто не исках да се надвесва над мен с меч в ръка. Не забравяй, че в този момент той бе само по панталон и ботуши. Къде беше ризата му? Хрумна ми, че може да я е свалил, защото е силно изцапана с кръв.
— Разбирам — каза Фишър. — Знаеш ли Хоук, и преди сме имали объркани случаи, но този ще се окаже един от най-обърканите. Нищо няма смисъл. Тоест разбирам, че някой може да иска смъртта на Блекстоун. Той има повече врагове, отколкото повечето от нас са си спечелили през целия си живот. Но защо Боуман? И защо разкъсан по този начин?
— За мен е загадка — отвърна Хоук. Той се изправи на крака и после се наведе отново, за да вземе камата на Боуман. Оглежда я известно време и после я затъкна в ботуша си. Фишър се изправи на крака и погледна тялото на Боуман. — Може би…
— Да?
— Може би той просто е бил на неподходящо място в неподходящо време. Излязъл е на площадката, за да използва тоалетната и е видял нещо или някой, които не е трябвало да вижда. Така че убиецът го е нападнал и убил на място. Не е имал време да бъде фин или изобретателен. Просто е свършил работата.
— Това не обяснява диващината в атаката — каза Фишър, след като помисли малко. Или естеството на раните. Не зная за гушата, но тези раздирания по ризата и ръцете му адски ми приличат на белези от нокти на диво животно.
— И така, какъв е изводът? Че е бил убит от животно ли?
— Не непременно. Помниш ли убиеца от долината отпреди няколко години? Всички мислеха, че е било мечка, а се оказа, че е било човек, който е използвал препарирана меча лапа, привързана към тояга.
— Да — отвърна Хоук. — Спомням си този случай. Но защо убиецът би използвал подобно странно нещо, когато един нож е бил достатъчно добър за Блекстоун? Освен ако…
— Освен ако, какво? — попита Фишър, докато Хоук се колебаеше.
— Освен ако това е друг убиец — отвърна бавно Хоук. — Помниш ли как Визидж се кълнеше, че би ликвидирала Боуман като отмъщение, че е убил Блекстоун.
— Двама убийци под един покрив? — попита недоверчиво Фишър. — О, хайде, хайде Хоук! Това едва ли е вероятно, нали? Зная какво каза магьосницата, но то бе изречено в изблик на гняв и тъга. Имам предвид, че ти я видя. Можеш ли наистина да си представиш, че едно скромно, дребно като мишка същество подобно на нея, може да се нахвърли така яростно върху мъж като него?
— Не, предполагам, че не. — Хоук внезапно се начумери. — Не забравяй, че съм виждал нещо подобно и преди.
— Наистина ли? Къде?
— В Куката — отвърна мрачно Хоук. Той погледна тялото и гневно поклати глава. — Този случай става непрекъснато все по-сложен. Хайде, нека проверим спалните. Може би ще имаме късмет.
— Това ще бъде едно разнообразие — каза Фишър.
Те се отправиха към първата врата отляво в горния край на стълбището — допълнителното помещение, което Гонт бе отворил за Катрин след смъртта на съпруга й. Стаята изглеждаше прашна и пуста. Единствената газена лампа продължаваше да гори, а леглото очевидно не беше ползвано. Чаршафите дори не бяха отгърнати.
— Странно — каза Хоук, поглеждайки леглото. — Катрин беше в ужасен шок и Гонт й даде успокоително, но тя не си беше лягала. Едва стоеше на крака, но дори не бе облякла нощницата си.