— Това е стаята, в която оставихме Блекстоун.
— По-добре ще е да я огледаме набързо, просто за да сме сигурни.
— Ами Боуман? — внезапно попита Фишър.
Хоук я погледна.
— Какво имаш предвид?
— Нали не можем да го оставим просто така да лежи на площадката? Мисля, че може би бихме могли да го сложим в стаята при Блекстоун. Поне там няма да ни се пречка на пътя.
— Разумно ще е — съгласи се Хоук. — Добре, нека го преместим.
Те излязоха от банята и се върнаха към мястото, където свит на площадката лежеше Боуман. Сега, когато вече беше мъртъв, той изглеждаше някак си по-малък. Хоук го хвана за раменете, а Фишър за краката и двамата го вдигнаха от пода. За момент килимът остана прилепнал към гърба му, заради засъхналата кръв и после се отлепи.
— По-тежък е, отколкото изглежда — каза Фишър задъхана леко докато се движеше заднешком към вратата на Блекстоун.
— Хич да не те е грижа — успокои я Хоук. — Ако не друго, поне ти се падна по-леката част. А на всичкото отгоре той се е втренчил в мен.
Фишър опря гръб в затворената врата и я отвори широко с ритник. След това двамата с Хоук вкараха тялото на Боуман в стаята и го пуснаха безцеремонно на пода до Блекстоун. Постояха малко така, за да си поемат дъх и после огледаха наоколо.
Хоук обгърна с поглед неравната следа от кръв, която тялото на Боуман бе оставило върху килима на площадката и трепна леко. Гонт нямаше да бъде доволен. „Труден човек“ — помисли си Хоук, — „но аз си имам свои собствени проблеми“.
— Изглежда нищо не е пипнато — предположи Фишър.
— Да. Но все пак ще е добре да проверим — каза Хоук. — Няма да ни отнеме много време.
Те прегледаха гардероба и чекмеджетата на тоалетната масичка и погледнаха под леглото, но всеки път удряха на камък. Нямаше никаква следа от оръжието инструмент на убийството, нито от някакви изцапани с кръв дрехи.
— Струваше си да проверим — каза Хоук, докато той и Фишър излизаха отново на площадката.
— Да — съгласи се Фишър, дръпвайки вратата след себе си, за да я притвори. — Все пак нямаме голям напредък, нали?
— Така е — отвърна Хоук. — Но случаи от този род, всъщност не влизат в нашите обичайни задължения. Мистериите с убийство в заключена стая се запазват обикновено за експертите. Но…
— Да — каза Фишър. — Но ние трябва да се справим, защото тук няма други. На кой е съседната стая?
— На Боуман — отвърна Хоук.
Стаята беше чиста и спретната, а леглото неизползвано. Мечът на Боуман продължаваше да е в ножницата си, окачен на страничния стълб до таблата на кревата. Хоук изтегли меча, констатира, че острието е чисто и опита баланса му. После кимна бавно. Острието беше добро — дълго, тънко и леко.
— Меч за дуелиране — каза Фишър. — Очевидно Боуман е имал известна репутация като фехтовчик.
— Но накрая това не му е помогнало — отбеляза Хоук. — Всъщност, като си помисля, защо не е носел меча си? В края на краищата, той се е намирал затворен в една странна къща с убиец на свобода.
— Да, но човек не носи меч на любовна среща, нали?
— Ако е отивал на такава.
— Изглежда вероятно. Не е ли така?
— Предполагам, че да. — Хоук сви рамене, постави меча на Боуман в ножницата и го хвърли на леглото. Той и Фишър бързо обиколиха стаята, проверявайки всички необичайни места и приключиха, без да получат удовлетворителен резултат.
— Това е губене на време — каза Фишър. — Изобщо няма да открием нищо.
— Може би не, но трябва да проверяваме. Ами ако пропуснем някакво важно доказателство, защото не сме си направили труда да го потърсим?
— Да, разбирам. Коя е следващата стая?
— От другата страна на коридора — отвърна Хоук. — Стаята на Столкър.
Фишър го погледна неловко.
— Сериозно ли говориш, Хоук? Искам да кажа можем ли наистина да третираме Адам Столкър като заподозрян? Той е герой, истински герой. Един от най-великите мъже, които този град е дал. Писани са песни и легенди за неговите подвизи още когато бях дете.
— Не вярвам на песни и легенди — отвърна Хоук. — Ние ще проверим неговата стая.
— Защо? Само защото беше без риза ли?
— Отчасти. И защото, той бе един от последните хора дошли на местопроизшествието.
Стаята на Столкър изглеждаше обитавана. Дрехите му лежаха пръснати по пода, сякаш ги би пуснал там, където ги бе съблякъл. Меч с широко острие в опърпана кожена ножница лежеше напреко до леглото. Хоук го вдигна и изпъшка, изненадан от тежестта му. Изтегли меча с известно усилие и провери острието. То бе чисто. Той хвана дръжката и несръчно претегли меча на ръка.