— Как ли го размахва. Не е по силите ми, дори ако го хвана с две ръце — каза накрая той.
— Вероятно би могъл, ако имаше железни мускули като неговите — предположи Фишър.
— Вероятно. — Хоук постави отново меча в ножницата и го пусна върху леглото. После дълго оглежда разтуреното легло с отхвърлени настрана чаршафи и кисело се усмихна. — Поне някой е дремнал малко тази нощ.
— Радостите на едно несмутено съзнание — каза Фишър, преглеждайки чекмеджетата на тоалетната масичка.
— Откри ли нещо? — попита Хоук.
— Не. А ти?
— Не. Започвам да мисля, че не бих разпознал нито една улика дори да ме боде в очите.
Те провериха всички обичайни места, но не откриха никакво оръжие на престъплението нито изцапани с кръв дрехи.
— Нека прегледаме следващата стая — предложи Хоук. — Тя е на Доримънт, нали?
— Да.
Стаята беше спретната и чиста, а леглото не беше използвано. Те огледаха навсякъде, но не откриха нищо.
— Бих могла да върша това и докато спя — отбеляза с отвращение Фишър. — Така не бих го вършила, само ако бях още малко по-уморена.
— Само още две стаи и можем да смятаме работата за деня за свършена — опита се да я ободри Хоук.
— Имаш предвид за нощта.
— Все едно. Следващата стая е на семейство Хайтауър.
— Добре, нека я разбутаме.
Хоук тихо се засмя.
— Ставаш отмъстителна.
— Какво искаш да кажеш със „ставаш“?
Стаята на Хайтауър беше спретната и чиста, а леглото не беше използвано. Хоук и Фишър обърнаха помещението с главата надолу, но не откриха нищо. Те съзнателно оправиха бъркотията, която бяха причинили, и преминаха към последната стая с чувство за добре изпълнен дълг. Това чувство се засили още повече, когато обичайното претърсване извади наяве малко дървено ковчеже, мушнато под възглавницата на Визидж. Хоук внимателно извади ковчежето и го постави в средата на разтуреното легло. То бе с дължина около един фут и дълбочина четири инча. Бе изработено от тъмножълто дърво, което бе непознато и за двамата. Върху капака бяха гравирани загадъчни заклинания и йероглифи, които продължаваха отвъд ръбовете и надолу по страните. Хоук посегна да го отвори, а Фишър хвана ръката му.
— Аз не бих опитала с ръка. Едно ковчеже на магьосница би могло да съдържа клопка с всякакви видове магии.
Хоук кимна сдържано. Фишър измъкна кама от горната част на ботуша си и предпазливо пъхна върха на острието в тесния процеп между кутията и капака. После пое дълбоко въздух, отвори го с рязко движение и бързо отстъпи назад. Не се случи нищо. Хоук и Фишър пристъпиха напред, за да погледнат в ковчежето. Вътре имаше половин дузина кокалени талисмани, две къдрици тъмна коса, всяка от тях завързана със зелена панделка, и няколко снопчета от нещо, което изглежда бяха изсушени билки. Фишър взе едно от снопчетата и предпазливо го помириса. Миришеше като прясно окосена трева. Тя го пусна обратно в ковчежето.
— Познаваш ли някое от тези неща? — попита тихо тя.
Хоук кимна бавно.
— Тези талисмани са подобни на носения от Блекстоун. Мисля, че може да попаднем на нещо тук Изобел. Какво би било, ако тези защитни талисмани са истински, а носения от Блекстоун е фалшив? Така всеки би помислил, че той е защитен срещу магия, когато действителността е била друга.
— Ако е било възможно да бъде нападнат с магия, защо тогава да се пронизва с нож? — попита търпеливо Фишър. — Освен това ние знаем, че талисманът е магически. Не помниш ли, че Гонт откри това?
— О, да. Помня. По дяволите!
Той затвори ковчежето и го върна обратно под възглавницата. Двамата с Фишър хвърлиха последен поглед на помещението и излязоха отново на площадката, затваряйки вратата след себе си. Останаха за кратко така, мислейки.
— Е, претърсването беше една доста голяма загуба на време — заключи Хоук.
— Аз ти казах — напомни му Фишър.
— Просто не мога да проумея, как някой би могъл да убие двама души в рамките на няколко часа и после да изчезне без следа? — запита се настойчиво Хоук.
— За мен е загадка — призна Фишър. — Може би съществува някакъв стар таен проход или нещо подобно.
Те се спогледаха разбиращо.
— Това е идея — каза Хоук. — Един таен проход би обяснил много неща. Мисля, че ще е добре да поговорим с Гонт.
— Струва си да опитаме — съгласи се Фишър, — но ако знаеше за някакъв щеше досега да ни каже. Освен ако убиецът не е той, в който случай просто би излъгал.
— Така е — съгласи се Хоук. — Нека все пак проверим стаята на Блекстоун, просто ей така.
Фишър изпъшка уморено и го последва по коридора и обратно в стаята на Блекстоун. Те обиколиха бавно помещението покрай стените, почуквайки ги на всеки фут и вслушвайки се за тъп звук. Не откриха такъв. Пробваха пода за случаен капак и дори огледаха тавана, но без никакъв успех. Накрая застанаха заедно до вратата и огледаха около себе си. Хоук поклати ядосано глава.