Хоук се притисна отчаяно към вратата. Стори му се, че стои на тесен корниз и гледа в бездънна бездна. Накъдето й да погледнеше имаше само мрак, сякаш къщата пропадаше все по-дълбоко в някаква безкрайна нощ. Студен вятър духаше отнякъде и вледеняваше незащитеното му лице и голите му ръце. Той преглътна трудно и с голямо усилие откъсна очи от мрака. После отстъпи назад и затръшна вратата. Отдалечи се от нея и се облегна на близката стена, за да си поеме дъх. Лицето и ръцете му бяха изтръпнали от студа, но чувствителността им бързо се върна, когато лятната горещина вътре изгони студа от него. Той леко се усмихна. Ако не друго, поне установи, че къщата е съвсем определено изолирана от външния свят. Запита се как ли вървят работите при Фишър.
Когато Фишър влезе в салона, събралите се гости я посрещнаха с ледено мълчание. Те седяха скупчени един до друг, очевидно открили, че както комфорта, така и безопасността се крият в масовостта. Съставляваха лошо подбрана група, в която някои бяха напълно облечени, а други все още по пижами. Катрин Блекстоун седеше отново до празната камина. Тя малко бе дошла на себе си, но лицето й продължаваше да е бледо, а очите зачервени и подути. В едната си ръка държеше носна кърпичка и сякаш бе забравила, че е там. Столкър седеше до нея и пиеше жадно от току-що напълнена чаша с вино. Лорд и лейди Хайтауър седяха един до друг и се взираха в празната камина, потънали и двамата в собствените си мисли. Визидж бе придърпала стола си до този на Доримънт и уморено се бе облегнала на него, а той бе обгърнал раменете й с ръка. Младата магьосница изглеждаше уплашена и объркана, докато Доримънт имаше вид на упорит защитник. Гонт седеше най-близко до вратата и стана при влизането на Фишър.
— Е, капитан Фишър, какво открихте?
— Нищо, което особено да ни помогне, сър Магьосник. Съдейки по размера на раните му, изглежда вероятно Едуард Боуман да е бил нападнат от луд човек или от животно. Или от някой, който иска това да прилича на нападение на животно.
— Защо някой би искал това? — попита учудено Гонт.
— Не мога да проумея — отвърна Фишър. — Изглежда в този случай нищо няма разумно обяснение.
— Някои неща никога нямат такова, момиче — каза Столкър. — Ще научиш това като пораснеш.
Фишър го погледна проницателно. В гласа му имаше нещо, някаква… горчивина. Столкър довърши остатъка от виното и се взря мрачно в празната чаша. Фишър се обърна отново към Гонт.
— По-рано тази вечер Хоук ви помоли да проведете няколко теста върху виното, което Блекстоун е пил непосредствено преди смъртта си — каза тихо тя. — Взехте ли проба за изследване?
— Боя се, че не — отвърна Гонт. — Възнамерявах това да е първата ми работа сутринта.
— По дяволите!
— Има ли някакъв проблем, капитан Фишър?
— Вие бихте могъл да кажете това. Някой е махнал чашата с остатъка от вино от стаята на Блекстоун.
— Трябвало е да охранявате вратата — намеси се внезапно Хайтауър. Гласът му беше глух и дрезгав.
— Бихме могли Милорд — отвърна Фишър, — но помислихме, че е по-важно да защитим всички вас от бъдещи нападения.
— В това също претърпяхте неуспех — отбеляза Хайтауър. — Ще взема главите ви, и на двамата за тази проява на некомпетентност!
Фишър започна да му отговаря, но спря, когато главата на Гонт рязко се извъртя, за да погледне към коридора.
— Някой се опитва да отвори входната врата!
— Всичко е наред, сър Гонт — побърза да го успокои Фишър. — Това е Хоук. Просто проверява, дали къщата е подходящо обезопасена и дали действа вашата магия.
Гонт малко се отпусна и впери язвителен поглед във Фишър.
— Искате да кажете, че той проверява наличието на магия за изолация. Какво става капитане? Вече нямате ли ми доверие?
— Не се доверяваме на никого — отвърна предпазливо Фишър. — Такава ни е работата сър Магьосник.
— Разбира се капитане — кимна Гонт. — Разбирам.