— Хоук — каза Фишър, — да се махаме оттук!
Хоук кимна и двамата с Фишър излязоха бавно заднешком от лабораторията и влязоха в библиотеката. Никой от тях не се чувстваше напълно в безопасност, за да се обърне с гръб към сукубата. Гонт излезе заднешком след тях. Сукубата им изпрати въздушна целувка и тихо се засмя. Гонт затръшна вратата и я заключи. Когато той се обърна към Хоук и Фишър, те видяха едно лъскаво от пот лице. Гонт разкърши рамене и направи всичко възможно да посрещне укорителните им погледи.
— Зная, че трябва да се освободя от нея — каза тихо той. — Може би, след като приключим с това…
— Да — каза Хоук. — Може би. За това ще поговорим по-късно. Междувременно искам да направите нещо за мен.
— Стига да мога — отвърна Гонт. — Какво е то?
— Искам да направите магия за говорене на истина.
Магьосникът се намръщи.
— Сигурен ли сте, че това е мъдро капитане?
— Можете да я направите, нали?
— Разбира се, че мога — отсече Гонт. — Тази магия не е много сложна. Фактически, това е в мой интерес. Но тя трае само ограничено време, а ако не сте много внимателен при задаването на въпросите, отговорите които ще получите, ще бъдат без стойност. Има различни видове истина капитан Хоук. И трябва да подчертая, че някои от хората тук няма да приемат с удоволствие идеята да бъдат разпитвани под действието на такава магия.
— Аз ще имам грижата за това — каза Хоук. — Всичко, което се иска от вас, е да направите магията за говорене на истината. Аз ще поема цялата отговорност.
— Много добре — отвърна Гонт. — Къде искате да бъде направена?
— В салона — каза Хоук. — Защо не отидете там, за да им съобщите новината? Може би ще я приемат по-добре, ако излезе от вас. Аз и Фишър ще дойдем след минута.
Гонт се поклони вежливо и напусна библиотеката. Хоук почака да се затвори вратата и после се отпусна уморено на най-близкия стол. Фишър притегли друг стол и седна до него.
— Една сукуба… — каза бавно Хоук. — Слушал съм за такива създания, но никога не съм мислел, че ще се срещна в действителност с някое от тях.
— Вярно — съгласи се Фишър. — Чувствам, че ми се иска да се изкъпя само защото съм била в едно и също помещение с нея. Добре, беше красива, но кожата ми настръхваше всеки път, когато ме погледнеше.
— Да — рече Хоук.
Те седяха мълчаливо известно време потънали в мисли.
— Хоук, наистина ли мислиш, че Гонт е пуснал сукубата в Куката?
— Изглежда вероятно.
— Ти каза, че телата, които си намерил там, са били разкъсани. Подобно на Боуман ли?
Хоук смръщи вежди.
— Всъщност, не. В Куката беше много по-лошо. Но разбирам какво имаш предвид, Изобел. Сукубата трябва да бъде заподозряна или като убиец, или като оръдие на убийството. Гонт може да я освободи от пентаграма по всяко време, когато поиска. По време на първото убийство той каза, че е бил в кухнята, но лесно би могъл да я напусне за достатъчно дълго време и да освободи сукубата. Трябвало е само да мине през библиотеката, а ние изобщо не бихме го видели. Силата на сукубата вероятно е ограничена в рамките на къщата от защитите на магьосника, но въпреки това би могла да убие Блекстоун и Боуман, докато Гонт е бил пред очите на всички, давайки му перфектно алиби.
— Само че той не е бил пред очите на всички при нито едно от убийствата — отбеляза Фишър. — Освен това, би ли могъл някой като сукубата да броди из къщата, без Визидж да го открие?
— Не зная — отвърна Хоук. — Тя усети, че има нещо противно в библиотеката, макар демонът да бе затворен в пентаграма. Но, от друга страна, тя не е от същата класа като Гонт.
— Една сукуба — каза Фишър. — Точно от каквото се нуждаехме. Още един заподозрян с магическа сила.
Хоук се засмя.
— Положението не е чак толкова лошо любима — успокои я той. — Ако сукубата е възнамерявала да убие някого, аз наистина не я виждам как го пронизва право в сърцето и после се връща по-късно за малко, за да му открадне чашата с вино. Това няма смисъл.
— Кога изобщо този случай е имал смисъл?
— Може би въпросът ти е уместен — отвърна Хоук. — Хайде да се върнем в салона. Да се надяваме, че магията за говорене на истината ще ни помогне да сортираме нещата.
— Ще имаме известни неприятности там — каза Фишър. — Те наистина няма да се зарадват на тази магия.