— А тази нощ имаме пълнолуние — допълни Фишър.
— Вие имате някакъв опит в проследяването на върколаци, нали? — уточни Доримънт.
— Опит — рече Хайтауър с горчивина. — О, да, Хоук знае всичко за върколаците, нали капитане? Още колцина от нас ще трябва да умрат, поради вашата некомпетентност?
Съпругата му го докосна нежно по ръката и той неохотно млъкна, продължавайки да гледа гневно Хоук.
— Не разбирам — каза Гонт. — Сериозно ли предполагате, че някой от нас е върколак?
— Да — отвърна категорично Хоук. — Единствено този отговор пасва.
Всички се огледаха един друг, сякаш очакваха да видят като доказателство козина, дълги кучешки зъби и нокти.
— Може ли вашата магия да ни каже кой от нас е върколакът? — попита Доримънт, поглеждайки към Гонт.
Гонт се размърда неспокойно.
— На практика, не — отвърна той. — Има такива магии, но те са твърде далеч извън моята специалност.
— Съществуват и други средства за откриване на един върколак — напомни Хоук.
— О, разбира се — каза бързо Гонт. — Например отровното растение самакитка. Върколакът реагира много силно на него.
— Аз мислех по-скоро за сребро — каза Хоук. — Имате ли някакви сребърни оръжия в къщата сър Магьосник?
— Някъде из лабораторията ми има сребърна кама. Поне, би трябвало да има. Отдавна не съм я използвал.
— Добре — каза търпеливо Хоук. — Идете да я потърсите. Не, чакайте малко. Не искам никой да се движи сам. Фишър и аз ще дойдем с вас.
— Не — възпротиви се категорично лорд Хайтауър. — Аз ви нямам доверие Хоук. Вие сте бил замесен и преди с върколак. Откъде да знаем, че не сте бил ухапан и заразен от върколашкото проклятие?
— Това е лудост! — разгневи се Фишър. — Хоук не е върколак!
— Не се ядосвай — каза Хоук, бързайки да я успокои. — Лорд Хайтауър е прав. Докато не успеем да докажем друго, никой не е извън подозрение. Абсолютно никой.
— Да не намеквате… — Хайтауър леко настръхна.
— Защо не? — каза Хоук. — Всеки може да стане върколак.
— Как смеете — просъска възмутено Хайтауър. — Вие най-добре от всички би трябвало да знаете колко добра причина имам да мразя върколаците.
За момент никой не каза нищо.
— Защо ти не дойдеш с мен Род — предложи тихо Гонт. — Сигурен съм, че ще се чувствам в много по-голяма безопасност със стар воин, като вас, който да ме охранява отзад.
— Разбира се — каза Хайтауър с дрезгав глас. Ти също ще дойдеш Елейн. С нас ще си в по-голяма безопасност.
Лейди Елейн кимна и заедно със съпруга си последва Гонт навън от салона. Вратата се затвори тихо след тях.
— Върколак — каза бавно Доримънт. — Никога не съм вярвал истински в такива същества.
— Аз не бях сигурна, че вярвам във вампири докато не срещнах един — каза Фишър.
— Върколаците са същества с магически способности — каза Столкър. — А от нас остана само един с такива способности. Това е интересно, нали?
Хоук го погледна.
— Да не намеквате, че Гонт…
— Защо не? — рече Столкър. — Никога не съм се доверявал на магьосници. Нали чухте, как са умрели тези хора в Куката?
— Хоук и Фишър се спогледаха замислено. Фишър повдигна една вежда, а Хоук сви леко рамене. Той знаеше, че тя мисли за сукубата. Хоук се опита да обсъди този въпрос безпристрастно. Бе допуснал, че сукубата е отговорна за смъртните случаи в Куката, но те също така лесно биха могли да бъдат резултат на разбеснял се, убиващ върколак. А Гонт беше алхимик. Би трябвало да познава отровите. Те имаха само неговата дума, че виното на Блекстоун не е било отровено. Фактически, ако магьосникът беше върколак, той вероятно би могъл да опита отровеното вино и то да не му причини никаква вреда. А може би най-важно от всичко, Гонт е бил един от последните хора в салона с Катрин…
Хоук се намръщи. Всичко това имаше някакъв смисъл. Той хвърли поглед на затворената врата на салона и се запита, дали не трябваше да тръгне след тях. Не, по-добре не. Във всеки случай, все още не. Хайтауър би могъл да се грижи за себе си, а срещу Гонт сякаш нямаше никакво реално доказателство. Хоук се облегна назад на стола си и се наруга мълчаливо за своята нерешителност. Той беше от Службата по охрана и не можеше да предприема нищо без някакво доказателство.
Лорд и лейди Хайтауър чакаха нетърпеливо в библиотеката, докато Гонт търсеше сребърната кама из лабораторията си. Гонт вежливо, но твърдо бе отказал да им позволи да влязат в лабораторията с него. Лейди Елейн го разбираше. Всички мъже обичат да имат едно помещение, което биха могли да смятат за свое собствено — една лична бърлога, в която да могат да се оттеглят, когато им стане малко прекалено трудно да се справят със света отвън. Лейди Елейн наблюдаваше как съпругът й се разхожда нагоре-надолу и й се искаше да може да му каже нещо, за да го успокои. Тя никога преди не го бе виждала толкова разтревожен. Причината, разбира се, беше върколакът. От смъртта на Пол насам, Родерик непрекъснато бе обзет от манията да открива тези същества и да ги кара да плащат с кръвта си. Въпреки своите безкрайни преследвания, той не намери повече от един и този един избяга, след като уби трима от неговите хора. Сега най-после имаше шанса да се срещне лице с лице с един върколак и имаше голяма вероятност това да бъде някой от неговите приятели. Нищо чудно, че бе разкъсван.