— Траск… — Хоук зина към невзрачния мъж на средна възраст, който стоеше пред него и му се усмихваше. Съветникът беше малко по-висок от среден на ръст и болезнено слаб, но очите му горяха на призрачно бледото лице.
— Тя беше ваша дъщеря, негодник такъв! — изсъска Хоук. — Ваша собствена дъщеря…
— Тя ще живее вечно — отвърна Траск с ужасно спокоен и умерен глас. — Също и аз. Моят господар ми обеща това. Дъщеря ми отначало се боеше. Тя не разбираше. Но ще разбере. Ние никога няма да остареем, да погрознеем и да лежим завинаги в студената земя. Ще бъден силни и могъщи, и всички ще се боят от нас. Всичко, което трябва да направя, е да защитя господаря от глупаци като вас.
Той се стрелна напред, а Хоук го посрещна с брадвата. Хванал я здраво с две ръце, той замахна с всичка сила и широкото метално острие се заби изкусно в ребрата на Траск. Съветникът изпищя, колкото от гняв, толкова и от болка и се олюля назад към леглото. Хоук измъкна брадвата от тялото му и се приготви при необходимост да нанесе нов удар. Траск погледна надолу към ребрата си и видя кръвта, която шуртеше от зейналата рана. Той потопи пръсти в нея, вдигна ги към устата си и грижливо ги облиза. Хоук вдигна брадвата, а Траск се устреми към гърлото му. Хоук започна да се бори за въздух, когато кокалестите пръсти на Траск се сключиха около шията му и започнаха да го душат. Той се опита да замахне с брадвата, но не можеше да я използва от толкова близко разстояние. Пусна я и сграбчи китките на Траск, но съветникът беше твърде силен. Погледът на Хоук започна да се замъглява. Той чуваше как кръвта му пулсира в ушите.
Фишър пристъпи към тях отстрани и удари с меча си дясната ръка на Траск. Блестящото острие разсече мускулите и ръката увисна. Хоук събра остатъка от силите си и отблъсна Траск от себе си. Траск замахна към Фишър със здравата си ръка. Тя избегна удара му, като се наведе, и с едно-единствено мушкане с меча го прониза право в сърцето. Траск остана напълно неподвижен, гледайки надолу към стърчащото от гърдите му блестящо стоманено острие. Фишър го измъкна и Траск рухна на пода, сякаш само меча го поддържаше изправен. Той лежеше на пода по гръб в образуващата се около тялото му локва кръв и се взираше мълчаливо в Хоук и Фишър. И тогава светлината угасна в очите му и дишането му спря.
Хоук се облегна на стената и опипа предпазливо травматизираното си гърло. Фишър побутна с ботуш тялото на Траск и, когато той не реагира, коленичи до него и внимателно потърси пулса му. Нямаше такъв. Тя кимна, удовлетворена, и отново се изправи на крака.
— Той е свършил, Хоук. Негодникът е мъртъв.
— Чудесно — рече Хоук и се намръщи, като чу как грубо прозвуча гласа му. Той не би имал нищо против, но го усещаше още по-зле, отколкото го чуваше. — Ти добре ли си, любима?
— Била съм и по-зле. Как мислиш, възможно ли е Траск да е вампирът?
— Не — отвърна Хоук. — Няма неговите зъби. Освен това го видяхме вчера сутринта на брифинга, спомняш ли си?
— Да, правилно. Траск беше просто „Примамка на Юда“. Но аз мисля, че ще е по-добре да го пронижем с кола. Просто, за да сме сигурни.
— Нека първо се погрижим за момичето.
— Разбира се.
Хоук заби кола в сърцето й. Това беше трудна работа. Остави Фишър да забие кола в сърцето на Траск, докато той отряза главата на момичето толкова изкусно, колкото можа. Нямаше никаква кръв, но това направи работата някак си по-неприятна. Отсичането на главата на Траск не беше изобщо никакъв проблем. Когато това бе свършено, Хоук и Фишър напуснаха помещението и тихо затвориха вратата след себе си. Хоук мислеше, че сега въздухът на площадката ще има по-свежа миризма, но не беше така. Той държеше високо газената лампа, която бе донесъл от стаята и изследваше съседната врата на мигащата й светлина.
— Той трябва да е някъде вътре — прошепна Фишър.
Хоук кимна бавно. Той я погледна и после се намръщи, когато видя, че тя държи дървен кол в лявата си ръка.
— Колко от тези неща си донесла?
— Три — спокойно отвърна Фишър. — Два от коловете използвах за Траск и дъщеря му. Ще изпаднем в голяма беда, ако тук има повече от един вампир.
Хоук неволно се усмихна.
— Винаги си притежавала таланта да се изказваш сдържано.
Той открехна вратата, отстъпи крачка назад и после я ритна навътре. Тя отлетя, за да се блъсне в стената от вътрешната страна, а звукът проехтя твърде силно в тишината. Измина дълго време, докато ехото затихне. Хоук пристъпи предпазливо в стаята с брадва в едната ръка и лампа в другата. Вътре нямаше нищо, с изключение на едно тежко метално легло, опряно до далечната стена. Фишър обиколи бавно помещението, почуквайки стените и търсейки скрити панели. Хоук стоеше в средата на стаята и гледаше свирепо наоколо. Той е някъде тук. Той трябва да е някъде тук. Хоук отиде до леглото и погледна под него. Нищо, освен прах и сенки. После се изправи и погледна към Фишър. Тя поклати глава и се огледа неспокойно. Хоук се намръщи и хвърли отново поглед на леглото. После се усмихна бавно, когато му хрумна една идея.