— Добре — отсече той. — Чакахме достатъчно. Нека отидем и видим какво, по дяволите, става. Дръжте се всички заедно. Никой по никаква причина да не се отлъчва от групата.
Столкър се пресегна за меча си, преди да се изправи на крака. Хоук започна да казва нещо, но после размисли и се отказа. Ако другите са били нападнати, той щеше да се нуждае от опитността на Столкър в боравенето с меч, за да го подкрепя. Хоук се запъти към вратата, а Фишър я отвори за него. Той слабо се усмихна, когато видя, че тя вече е извадила меча си. Той извади брадвата си и пристъпи предпазливо в коридора. Вратата на библиотеката стоеше леко открехната, а коридорът беше пуст. Хоук го прекоси в посока към библиотеката с останалите в непосредствена близост зад себе си. Отвори широко вратата на библиотеката.
Лейди Елейн Хайтауър лежеше свита на пода. Гърлото й беше разкъсано. От Гонт или Родерик нямаше никаква следа. Хоук се придвижи предпазливо напред в помещението, оглеждайки се свирепо наоколо. Фишър се движеше безшумно до него, а върху острието на меча й блестеше златистата светлина от лампата. Столкър и Доримънт се движеха бързо зад тях. Хоук стигна до вратата на лабораторията и почувства космите на врата му да настръхват, когато установи, че тя е леко открехната. Гонт никога не оставяше вратата отворена по каквато и да било причина…
Вълчи вой прозвуча внезапно от вътрешността на лабораторията, последван от звука от счупено стъкло и от разцепено дърво. Хоук изтича напред, отвори вратата с ритник и се втурна в лабораторията.
Върколакът се хвърли към гърлото на сукубата и те се проснаха на пода ръмжейки и драскайки с нокти. Те се блъснаха нагоре в дървената маса и я преобърнаха. Алхимичното оборудване падна на пода и се разби на парчета. Хоук погледна бързо към пентаграма в далечния край на помещението. Линиите на синия тебешир бяха размазани и прекъснати. Недалеч, неподвижен на пода, лежеше Гонт. Хоук побърза да приклекне до него, държейки внимателно под око върколака и сукубата, докато те беснееха из лабораторията. Фишър и Столкър застанаха един до друг на вратата с мечове в ръка, пазейки единствения изход. Доримънт наблюдаваше зад тях с широко отворени очи.
Сукубата се хвърли към върколака, като хала, замахвайки с ръцете си със закривени нокти. Дълги кървави следи се появиха по страните на върколака, само за да се заличат отново за секунди. Очите на сукубата блеснаха с внезапна златиста светлина, а около върколака забушуваха пламъци. Но магьосническият огън не можеше да го погълне. Той отново се хвърли към нея и неговите кучешки зъби и нокти оставиха кървави бразди върху перфектната й кожа. Главата на сукубата се стрелна напред, а зъбите и потънаха в гърлото на върколака. Той изрева от ярост и болка и я отхвърли от себе си. Те бързо възстановиха равновесието си и започнаха да кръжат предпазливо един около друг.
Фишър вдигна меча си и тръгна напред, но Хоук й махна с ръка да се върне назад до входа. Хладната стомана не беше защита срещу един върколак, а да не говорим срещу разярена сукуба. Гонт се размърда бавно до Хоук, а той го хвана за рамото и го обърна. Магьосникът имаше няколко лоши порязвания и натъртвания, но иначе не изглеждаше наранен. Хоук грубо го разтърси. Гонт изпъшка и се опита да се надигне до седнало положение.
Сукубата изпищя и Хоук се обърна точно навреме, за да види как върколакът разкъсва гърлото й с едно диво извъртане на челюстите си. Ужасно, сукубата не умираше. Тя стоеше опряна на стената на лабораторията, а кръвта й се стичаше по гърдите в непрекъснат поток. Върколакът я удари отново и кръвта полетя във въздуха, но тя продължаваше да не умира. И тогава Гонт изрече една-единствена магическа дума и тя се отпусна напред и се строполи безжизнена на пода. Върколакът подуши предпазливо неподвижното тяло и после се обърна, за да изръмжи към Фишър и Столкър, продължаващи да блокират единствената врата.
— Аз трябваше да направя това — каза Гонт. — Тя беше свързана с мен и не можеше да умре, докато аз не й позволя. Не бих могъл да понеса да я загубя, но не можех и да я оставя да страда… — По лицето му се стичаха сълзи, но той изглежда не ги забелязваше.