— Не се безпокойте — каза тихо той. — Виното съдържа силно успокоително лекарство. Нека преспи след шока. Това ще е най-доброто нещо за него.
Хоук бавно кимна.
— Трябва да сте много сръчен, сър Столкър — отбеляза той. — Не видях да слагате нищо във виното.
— Не съм сложил нищо — отвърна с усмивка Столкър. — Това е вариация на моя номер с трансформация на алкохола, само че този път използвах заклинанието за промяна на част от виното в успокоително средство. Просто, но ефикасно.
Хоук кимна замислено, а Столкър се облегна назад на стола си. Той хвърли поглед на часовника над камината и после погледна проницателно Хоук.
— Вашето време почти свърши капитане. Точно след половин час ще се съмне и магията за изолация ще се разпадне. Ако Хайтауър е казал истината, не ви остава много време да откриете вашия втори убиец.
— Не се нуждая повече от никакво време — отвърна спокойно Хоук. — Зная кой е втория убиец.
Всички го погледнаха живо, включително Фишър.
— Сигурен ли си, Хоук? — попита предпазливо тя. — Не можем да си позволим да сбъркаме.
— Сигурен съм — отвърна Хоук. — Най-после всичко дойде на мястото си. Аз преди малко проумях, кой и защо го е извършил, но още не мога да разбера как е извършено, а без това не мога да отправя обвинение.
— Но вече си разбрал, нали? — попита Фишър.
— Да — отвърна Хоук и се огледа наоколо, без да бърза, позволявайки на напрежението да се увеличи.
Столкър го наблюдаваше с интерес, с ръка върху меча на кръста си. Доримънт се бе преместил в самия край на стола, наведен жадно напред. Гонт наблюдаваше спокойно, седейки прегърбен на стола си, със затварящи се вече очи от успокоителното средство, което Столкър му беше дал. Фишър го гледаше безстрастно, а Хоук реши, че е по-добре да започне.
— Позволете ми, като начало да направя малко резюме — каза Хоук с бавен глас. — Това беше един заплетен случай, който бе усложнен още повече поради факта, че още от старта е имало двама убийци, които са действали по отделно, по напълно несвързани един с друг мотиви. Ето защо магията за говорене на истината не заработи. Аз питах всеки, дали е убил Блекстоун и Боуман. И разбира се, всеки убиец би могъл правдиво да отговори с не. Всеки от тях е убил по един човек, а не и двамата. Първият убиец беше, разбира се, лорд Хайтауър. Под въздействието на пълната луна, неговата лудост да убива го беше принудила да стане вълк и да убие Боуман. Изборът на жертвата е бил чиста случайност. Ако Хайтауър не беше намерил на площадката Боуман, той несъмнено щеше да намери някой друг за обект на нападението си. Той е убил своята втора жертва, магьосницата Визидж, докато съпругата му е била в банята, далеч от очите му, а Визидж е била оставена сама на площадката. Мисля, че вероятно я е убил умишлено. Тя е подушила нещо странно на площадката, след убийството на Боуман и известно време по-късно може би е щяла да бъде в състояние да го идентифицира. Така че Хайтауър я е убил, когато му се е представила тази възможност. По времето, когато е убил съпругата си лейди Елейн, върколакът в него е бил твърде силен, за да може да му се противопостави. Бесът да убива трябва да е бил непреодолим. Цяло чудо е, че е бил в състояние да го потиска и да запазва човешката си форма толкова дълго време. Но, докато е ставало всичко това, сред нас е движел още един убиец — човекът, който е убил Уилям Блекстоун и неговата съпруга Катрин. Отново случаят е бил усложнен от външни фактори. Отначало вниманието ни беше отвлечено от това, че вратата е била заключена отвътре. Щом Катрин призна нейната част от измамата и че е пронизала мъртвото тяло, за да ни заблуди в причината за смъртта, ситуацията малко се изясни. Винената чаша в стаята на Блекстоун ме заинтригува. Виното би трябвало да е отровено, но Гонт се закле, че то е безобидно и дори го опита, за да докаже твърдението си. Но после някой тайно махна винената чаша от стаята на Блекстоун, доказвайки, че виното по някакъв начин е допринесло за смъртта на Уилям. Ако не е било така, защо тогава ще си прави труда и ще рискува да я махне?
— Значи определено Уилям е бил отровен? — попита Доримънт.
— В известен смисъл — отвърна Хоук. — Убила го е отровата, но в действителност той е умрял от магия.
— Това е невъзможно! — отсече Гонт. Той с мъка се поизправи на стола си и погледна предизвикателно Хоук. — Уилям все още носеше талисмана, който Визидж бе направила за него. Той бе много добър. Сам го изпробвах. Докато го е носел, магия не е могла да действа в близост около него.
— Точно така — потвърди Хоук. — И ето защо е умрял.