Гонт го погледна смутено и част от огъня в очите му угасна, когато успокоителното средство отново взе връх. Хоук хвърли бърз поглед на останалите слушатели. Доримънт се беше навел толкова силно напред, че само по някакво чудо не бе паднал от стола си. Столкър се мръщеше замислено. А Фишър го гледаше, сякаш се готвеше да му сцепи главата, ако не продължеше разказа си.
— Планът е бил много хитро измислен — продължи Хоук. — Тъй като нямаше никаква следа от отрова, ако не беше намесата на Катрин, ние вероятно щяхме да припишем смъртта на Блексоун на естествени причини. И така, как е умрял той? Всичко се свежда до талисмана и чашата с вино. Убиецът е взел чаша с отрова и е приложил към нея заклинание за трансформация, така че тя да се превърне в чаша със съвършено нормално вино. После е дал чашата на Блекстоун. Обаче, щом Блекстоун я е вдигнал до устните си, талисманът е обезсилил магията за трансформация и виното се е превърнало в първоначалното си смъртоносно състояние. Блекстоун трябва да е умрял малко след като е влязъл в стаята си. Той е паднал на пода, изпускайки винената чаша. Тя се е търкулнала от тялото и е минала отвъд въздействието на талисмана. Така отровата отново се е превърнала във вино. Ето защо Гонт е бил в състояние безопасно да го опита. По-късно, убиецът се е върнал в стаята и е махнал винената чаша. Той е знаел, че едно щателно изследване ще разкрие истинското естество на виното. Ако всичко е вървяло според плана и смъртта на Блекстоун е била приета като сърдечен удар, убиецът вероятно би сменил оригиналната чаша с друга, съдържаща нормално вино. Но, както се развиха нещата, той вероятно е бил притиснат от времето.
— Изобретателно — каза Гонт, примигвайки умно.
— Да, но практично ли е това? — попита Доримънт. — Щеше ли да свърши работа?
— О, да — отвърна Гонт. — Това би свършило работа. И ето защо е трябвало Катрин да умре! Точно преди смъртта на Визидж, Катрин се опитваше да си спомни, кой е дал на Уилям тази последна чаша с вино. Бе сигурна, че го е видяла, но не можеше съвсем да си спомни. Тя е трябвало да умре, защото убиецът се е страхувал случайно да не бъде идентифициран от нея.
— Правилно — каза Хоук. — И така, ние установихме как е умрял Уилям Блекстоун. Сега идва ред на заподозрените: Гонт, Доримънт и Столкър. Трима заподозрени, но само един от вас е имал средствата, възможността и мотива. Гонт би могъл да направи заклинанието за трансформация на виното. Знаел е за талисмана и е както магьосник, така и алхимик. Но той е имал също една сукуба с всичката сила и всичките способности, които му е дала. Ако е искал смъртта на Блекстоун, той е разполагал с произволен брой начини, по които да я постигне, без никаква опасност следата да стигне до него. И със сигурност не би извършил убийство в собствената си къща. Едно разследване би могло да открие неговата сукуба, а той не би могъл да рискува това. Доримънт… известно време се чудех относно вас. Вие очевидно бяхте силно привързан към магьосницата Визидж, а ревността би могла да бъде мощен мотив. Ако сте помислил, че Блекстоун е всичко, което стои между вас и нея, но вие не знаете нищо за магията. Дори не знаехте как действа магията за говорене на истината.
Хоук се обърна бавно към Столкър.
— Това трябва да сте вие, Столкър. Вие прекалено често използвахте вашия трик с трансформацията. Да се извлече алкохола от виното е едно нещо. Можех да пропусна да го забележа, но променянето на виното в успокоително средство за Гонт беше грешка. Щом забелязах това, много неща внезапно дойдоха на мястото си. Запитах се защо Блекстоун е взел тази последна чаша, когато вече беше казал, че не възнамерява да пие повече поради замайването, което му причинява виното. Той я е взел, защото сте му казал, че сте направил своя трик за извличане на алкохола. Също, когато Визидж беше убита на площадката, вие бяхте един от последните хора напуснали салона, което означава, че сте разполагал с изобилие от време, за да убиете Катрин, докато вниманието на всички останали е било отклонено. Липсата на мотив бе това, което ми пречеше дълго време докато не открих, че вие сте един ДеФерие. Следващата главна кауза на Блекстоун щеше да бъде една кампания срещу детската проституция и нейните поддръжници. Фишър и аз работехме точно по един такъв случай, когато бяхме отклонени, за да преследваме вампира от Чандлър Лейн. Причината да бъдем отклонени беше, че бяхме стигнали твърде близо до един от главните шефове — един влиятелен и много уважаван мъж с вкус към изнасилване на деца. Родът ДеФерие не са могли да понасят децата, нали? Ние никога няма да узнаем точно колко голям брой деца са били измъчвани и убивани в техните ритуали с черна магия. Вие бяхте този шеф Столкър. Вие бяхте този, заради когото ни отклониха. И ето защо ти трябваше да убиеш Блекстоун. По време на своето разследване той бе открил вашата мания за детска проституция и възнамеряваше да ви предаде на Службата по охрана веднага щом получеше конкретно доказателство, което да използва срещу вас. И той накрая го беше намерил. А вие сте спорил с него, обещавал сте му какво ли не, но Блекстоун беше честен човек. Вие не бихте могъл да го купите нито да го принудите чрез заплаха и затова го убихте. Не можехте да му позволите да каже на света какъв сте всъщност. Това щеше да унищожи вашата репутация и легендата за вас, — всичко което ви бе останало и заради което си струваше да живеете. Вие сигурно дълго сте подготвял плана за убийството му Столкър. В края на краищата, вие сте този, който пръв е казал на Визидж как да направи защитния талисман. Иронично, нали? Чрез носенето на този талисман, той, без да знае, е сътрудничил за собственото си убийство. Ако не беше Катрин, вие можеше да се отървете безнаказано и вашата малка мръсна тайна щеше да бъде в безопасност. Адам Столкър, в резултат на това аз ви арестувам за убийството на Уилям и Катрин Блекстоун.