— Казах, че сте добър Хоук. Преди десет години не бихте могъл да ме докоснете, но това беше много отдавна. — Той почака един момент, докато дишането му се забави и стабилизира. — Вие разбирате, че всъщност вината не е моя. Не можете да си представите какво е да израснеш в тази къща, ставайки свидетел на нещата, които вършеше моето семейство. Какъв беше моя шанс? Те бяха гадни всичките и се опитваха да покварят също и мен. Не можех да ги спра. Бях само едно дете. И така, избягах и станах герой, за да помагам на другите. Защото нямаше никой, който да ми помогне, когато аз се нуждаех от помощ. Но все пак бях опетнен, пълен с покварата, на която ме бяха научили. Борих се срещу нея. Борих се години наред. Но тя бе твърде силна, а аз бях твърде слаб. Дори се опитах да купя тази къща, така че да мога да я изгоря до основи и така да разруша влиянието й върху мен, но Гонт не ми я продаде. Вината не беше моя. Нищо от това не беше моя вина! Не аз избрах да бъда онова което съм.
— Аз видях какво направи на онова момиче в публичния дом над „Главата на Наг“ — каза Хоук. — По-скоро бих се самоубил, отколкото да извърша подобно нещо.
Столкър бавно кимна.
— Аз никога не съм бил толкова смел — каза той. — До ден-днешен. Казах ви, че няма да застана на подсъдимата скамейка.
Той измъкна една кама от ботуша, обърна я бързо към себе си и я заби дълбоко в сърцето си. Падна на колене, погледна триумфиращо Хоук и после се захлупи по очи и остана неподвижен. Хоук се приближи предпазливо и побутна тялото с ботуша си. Нямаше никаква реакция. Той коленичи и потърси пулса му. Нямаше такъв. Адам Столкър беше мъртъв.
— Всичко свърши — каза Доримънт. — Най-после всичко свърши.
— Да — потвърди Хоук, изправяйки се уморено на крака. — Мисля, че сте прав.
Той погледна Фишър.
— Добре ли си, любима?
— Ще оцелея — отвърна сухо Фишър, сгъвайки и разгъвайки болящия я крак.
— Той беше един от най-добрите — каза Доримънт, взирайки се тъжно в тялото на Столкър. — Никога не съм го харесвал, но винаги му съм се възхищавал. Той бе един от най-великите герои, излизали някога от Лоу Кингдомс. Той наистина е направил повечето от нещата, за които се говори в легендите.
— Да — каза Хоук. — Зная. И ето защо ще кажем, че за всичките смъртни случаи е виновен Хайтауър. Никой на практика няма да обвини един върколак. Хейвън се нуждае повече от легенди като Столкър, отколкото от истината.
— Предполагам, че сте прав — кимна Доримънт. — Миналото на един човек трябва да се погребе заедно с него.
Имаше внезапно разтърсване, когато къщата сякаш пропадна един инч. Едва доловимото напрежение във въздуха беше изчезнало внезапно.
— Магията за изолация — каза Фишър. — Тя престана да действа. Да се махаме от това проклето място.
Всички погледнаха към Гонт, който спеше тихо на стола си.
— Вие вървете — каза Доримънт. — Аз ще остана, докато той се събуди. Някой трябва да му резюмира историята, която възнамеряваме да разкажем. Освен това… — Доримънт погледна спокойно Хоук и Фишър, — обещах на Визидж, че ще се грижа за нея. Не искам да я оставя тук в компанията на непознати.
— Добре — каза Хоук. — Няма да се бавим. Какво ще правите сега Доримънт, сега, когато Блекстоун е мъртъв?
— Ще измисля нещо — отвърна Доримънт. — Ако не друго, ще мога да се прехранвам месеци наред с тази история.
Те се засмяха. После Хоук и Фишър се сбогуваха и си тръгнаха. Вървяха, без да бързат по коридора към затворената входна врата. Хоук се поколеба за момент и после я дръпна, за да я отвори. Лек ветрец нахлу вътре, прогонвайки горещината на дългата нощ. Слънцето беше изгряло, в сутрешното небе имаше дъждовни облаци, а във въздуха следи от влага. Хоук и Фишър стояха известно време един до друг, наслаждавайки се спокойно на хладния ветрец.
— Причина отчасти беше горещината — каза Фишър. — Тя изкарва наяве най-лошото в хората.
— Да — съгласи се Хоук. — Но само ако там има зло за изкарване наяве. Хайде, любима, да вървим.
Те затвориха вратата след себе си, излязоха от двора и започнаха да се спускат надолу по стръмния хълм, който щеше да ги отведе обратно в мрачното сърце на града. Дори на ранната сутрешна светлина Хейвън беше един тъмен град.