Когато момата се навела да гребне вода в чашата, видяла образа на Хоходеми, отразен в кладенеца. Тя се уплашила и в страха си изтървала чашата, та я счупила. Без да поглежда назад, Тойотамахиме побягнала в двореца и разказала на баща си какво е видяла.
— Дошъл е, татко, кой знае откъде, един хубав момък. Стои на канеленото дърво, на кладенеца. Лицето му се отразява във водата. Не посмях да си гребна вода. Чашата ми се счупи.
— Това е знак, че ще се омъжиш за момъка, но няма дълго да живееш с него. Ще се разделите и вече никога не ще се видите. А младият хубавец е Хоходеми, ловецът от големите планини. Кажи му да дойде: той идва по работа, знам това.
Поканили Хоходеми да влезе в двореца. Момата го харесала много.
— И три дена само да живея с него, стига ми — си казала тя.
Морският бог заповядал да постелят на пода пъстра рогозка на осем ката. На нея седнали с момъка и почнали да си приказват. Хоходеми казал защо е дошъл. Морският бог го нагостил и му обещал, че ще му помогне.
— Нека се съберат около двореца всички риби! — заповядал той.
Рибите се събрали, ала не всички: една не дошла, защото била много болна. Царят на морето пратил да я доведат. Устата и гърлото й били подути. Прегледал я придворният лекар и намерил въдицата, забита в устата й.
— Ето — казал морският бог на Хоходеми, — намерихме братовата ти въдица.
— Много се радвам. Дай ми я, па да си вървя, че ме чака дълъг път с моята кошница.
— Кошница ли рече? Къде ти е кошницата? Аз не съм я видял никъде.
Чак тогава се сетил ловецът да потърси кошницата, но не я намерил: тя се била върнала при магьосника. И той трябвало да остане в подводния дворец. Там му било хубаво. Забравил за злия си брат, който го заплашвал, че ще го убие. Дъщерята на морския цар го обичала и той се оженил за нея. Всичко имало там в изобилие. В двореца от рибени люспи се живеело весело, особено в празничен ден, когато делфините свирели със своите тръби и сплесканите риби торпеди биели тъпани, а морските раци дрънкали на големи китари.
Три години прекарал Хоходеми в двореца от рибени люспи. Колкото и да било весело и приятно там, затъжил се за родината си. Домиляло му дори и за злия брат: той отдавна му бил простил. Морският бог разбрал всичко: защо е морски бог, ако не може да види какво става в човешкото сърце, което е дълбоко като море?
Един ден той казал на зетя си:
— Май че ти е домиляло за Япония, а? Гледам те — не си много весел тия дни…
— Вярно е. Но няма как да отида там. Липсва ми кошницата.
— Тъй ли? Да не мислиш, че до Япония се отива само с кошница? Ей сега ще наредя тази работа. Малко потърпи!
Той заповядал да повикат морските змейове.
Дошли най-бързите от тях.
— Колко време ви трябва, за да отнесете моя зет до земята, отдето е дошъл?
— Осем дена — отвърнали дванадесетте най-стари змея.
— Много е — намръщил се царят. — Да кажат други.
— Четири дена — обадили се други змейове, осмина на брой, по-млади.
— И това е много — казал царят.
— Два дена — рекли трима от най-младите змейове; — за по-малко не може.
— Как да не може? — развикал се морският бог. — Тоя момък е дошъл от там до тук само за един ден, дори за по-малко от ден — и то с кошница. Та вие не можете ли да свършите толкова работа, колкото върши една кошница от тръстика? Тогава за нищо не ви бива. Вървете се обесете!
Най-младият змей, дълъг всичко два лакътя, засрамен от тия укори на царя, рекъл:
— Аз ще отнеса княза само за един ден.
— Това се казва змей — извикал богът на морето. — А вие, всички други, сте баби и старци. Махнете се от очите ми, че ме е яд да ви гледам! От ядене и пиене сте станали страшно лениви.
На сбогуване морският бог подарил на зетя си два елмаза и му казал:
— Тия два камъка, които ти давам, са елмазите на прилива и на отлива. Потопиш ли в морето тоя, водата ще почне да се качва. Потопиш ли оня, тя ще начене да спада. А когато даваш въдицата на брата си, изречи над нея следното заклеване: „Проклета въдице! Злокобна въдице! Черна въдице!“ И тогава чак му я дай. При това, щом му я дадеш, обърни си гърба към въдицата — да не би всички беди, които носи въдицата, да сполетят тебе. Още и това запомни! Почне ли брат ти да оре и засява ниви нависоко, ти работи ниви на ниско; ако ли той избере тия по ниските места, тя вземи ония по високите. Аз съм цар на морето, а който заповядва на морската вода, заповядва и на влагата, дето поя растенията; от мене зависи къде да има плодородие и къде да няма.