— Слушай — рекла. — Тоя нож е твой. Видях го, че падна от дупката на покрива. Ти беше преди един час тук и гледаше. Нали ти казах, че не бива да идваш, преди да те повикам, и нали обеща да ме послушаш? Ти узна тайната, която криех от тебе, затова вече няма да ме видиш никога. Отивам при баща си — и отивам завинаги. Никога вече няма да се върна на земята и ти вече никога не ще можеш да дойдеш в двореца от рибешки люспи. Ако закопнееш по мене и пратиш някого в морското царство, ще го задържа там и няма да го пусна да се върне. Знай още, че ако и аз пратя някого да дойде при тебе — той не ще може да се върне в морските дълбочини, а ще умре на земята.
Тя му дала момченцето, което нарекла с дългото име Атанимакойбутсозу-мотехатрайо, което значи Княз от къщата с недовършен покрив от пера на морски птици. След това, без да каже дума, изчезнала сред вълните.
Хоходеми си мислел, че жена му се шегува. Но минати дни, месеци, години — а тя не се връщала. Той почнал да тъгува по нея и да плаче. Плачело и момчето. Много пратеници проводил Хоходеми в морето — да поздравят от него и от сина му княгинята и морския бог, ала никой от тях не се върнал. Идвали понякога и пратеници от страна на Тойотамахиме — да ги поздравят и да им донесат подаръци. Но тия пратеници умирали, щом поискат да се приберат в морското царство.
Най-сетне един ден Хоходеми хвърлил в морето двата елмаза — на прилива и отлива, — като се надявал, че морският бог и дъщеря му ще излязат от водните дълбочини. Но те не излезли.
Оттогава има прилив и отлив.