— Оръдието се е задръстило! — извика внезапно старият артилерист.
— Слушай — рече с вид на инквизитор храбрият капитан, — ти това оръдие назаем ли го даваш някъде? Как така винаги се задръства?
— Че отгде да знам — отвърна, вдигайки рамене, старият артилерист. — Трябваше да го бракуваш досега или да пратиш да купят ново от селото. Сега цените са паднали. Един приятел си купи за малко пари отлично оръдие. И сега стреля по цял ден с него!
— Заловихме пленник! — доложи развълнувано един стар ефрейтор.
— Кой е? — запита един стар гренадир. — Да не е един висок с брадичка и кафява яка?
— Да — отвърна старият ефрейтор, бършейки потта си. — Защо? — запита той учудено.
— Пусни го да си върви — посъветва старият гренадир. — Знаем го — един проклет тарикат, който се оставя да бъде пленен ту от нас, ту от неприятеля. И така си живурка.
— Доведи го! — заповяда храбрият капитан.
— Точно тоя е! — каза старият гренадир с омраза. — Ще направиш добре, момче, да си ми върнеш оная лула от теракота!
— Вие ли сте пленникът? — запита храбрият капитан.
— Да — каза пленникът.
— Честта на армията ли искаш? — запита пак храбрият капитан.
— Божичко! — възкликна пленникът. — Ако ми направите това удоволствие… заради майка ми само!
— Оръдието се отпуши! — внезапно извика силно развеселен старият артилерист. — Виж какво е имало вътре!
— Браво! — рече иронично храбрият капитан. — Сега това оръдие можеш да си го блъскаш в главата… Вече се мръкна.
— Ама че начин да се говори! — избоботи старият артилерист. — Днес-утре ще взема да захвърля оръдието и да си ида, бога ми!
ЧЕТВЪРТИ ДЕН
— Какво има? — изрева храбрият капитан на стария артилерист, който влезе със зачервени очи. — Говори!
— Загубил си е оръдието — изхленчи един стар гренадир, като махна отчаяно с ръка.
— Какво направи! — извика храбрият капитан, като се приближи към стария артилерист. — Брей! Дори едно оръдие не може да ти се довери!
— Ама — промърмори измъчено старият артилерист, — аз си бях помъкнал оръдието към казармата, след като битката свърши, и като се обърнах — нямаше го.
— Можеше поне да се върнеш назад и да го потърсиш! — извика храбрият капитан, удряйки по масата с юмрук.
— Внимавай — каза с тих глас старият гренадир — с тия твои удряния по масата — наблизо има неприятели, които спят.
— На тебе казвам! — ревна храбрият капитан на стария артилерист, който стоеше с наведена глава.
— Върнах се тичешком по целия път! — заизвинява се старият артилерист, като събра кураж. — Гледах навсякъде и разпитвах всички — няма и няма!
— Отби ли се в кафенето? — подсказа старият гренадир. — Ловиш ли се на бас, че не си го забравил в кафенето? Ако се върнеш, можеш да го намериш там.
— Да… — каза сърдито храбрият капитан. — Ще го намери той! Такова ново оръдие като това — който го е намерил, та ще ти каже!
— Иди да провериш ти — заповяда храбрият капитан на едно храбро войниче, което минаваше бегом.
— Спомням си много добре — започна старият артилерист, — че когато станах да си вървя, оръдието беше до мен. Трябва да е изчезнало на улицата, веднага след площада…
— Намери се! — внезапно извика развълнувано и развеселено храброто войниче. — Беше в кафенето. Келнерът го взел и си го занесъл в къщи.
— Какво ти казвах! — рече успокоен храбрият капитан. — Ако не се намереше, вече бях решил да дам обявление във вестника.
— В кафенето? — каза изненадан, но вече весел старият артилерист. — Бих се заклел, че си беше при мен!
— Ето ти го твоето оръдие! — каза храброто войниче, като го тикаше пред себе си. — Къде ти беше главата!
Старият артилерист се засмя доволен.
— Смей се, смей се ти! — рече храбрият капитан. — Глупак такъв… Ами ако беше дошъл неприятелят, а?…
ПЕТИ ДЕН
— Трябва вече да се свърши с това! — извика вън от себе си храбрият капитан, като се втурна сред старите артилеристи. — Дайте това оръдие тука! Така не може да се работи!
— Пристигна новият знаменосец — доложи един стар гренадир.
— Пуснете го при мен! — заповяда храбрият капитан.
— Добър ден! — каза новият знаменосец, като си сваляше почтително кепето.
— Друг път носил ли си знаме? — запита храбрият капитан.
Новият знаменосец се усмихна.
— Малцина са тия — каза той, — които могат да носят знамето като мен.
— На мен ми трябва — обясни храбрият капитан — знаменосец, който да се остави да го надупчат куршумите.
— Този тук ме познава — каза новият знаменосец, като посочи един стар гренадир, и се усмихна с израз на превъзходство.