— Зарежи го — каза, като се приближи към него с многозначително смигване старият генерал. — За това ще мисля аз!
ИНТЕРМЕЦО
Приготвяне на бойното поле за XI ден
— Приготвихте ли бойното поле? — запита храбрият капитан стария сержант. — Вече е десет! — добави той сухо, изваждайки часовника си.
— Но в колко часа трябва да почнем войната? — запита старият сержант храбрия капитан.
— В дванайсет! — отвърна живо храбрият капитан. — Но ако все така я карате, ще приготвим бойното поле в три часа! Какво още се иска?
— Какво още се иска ли? — изненада се старият сержант. — За една минута всичко ще е готово!
— Приготвихте ли ямите, които трябва мигновено да погълнат кавалерията? — запита иронично храбрият капитан. — Поставихте ли на предна линия едно оръдие със затънали в калта колела, за да го измъкнат артилеристите под неприятелския град от куршуми?
— Има още два часа — каза малко смутен старият сержант. — Ако не ни безпокоите, за два часа всичко ще бъде готово.
— За два часа нищо не може да се направи! — изрева храбрият капитан. — Трябва все аз да бъда тука! Ако оставя на вас, всичко ще му липсва на тоя, дето ще иска да води война!
— Ела тук! — изрева внезапно старият сержант на един стар артилерист, който тичаше с торба на гръб. — къде си хукнал?
— Отивам да сложа на баира разбитото на две от неприятелския снаряд колело от артилерийско оръдие.
— Как така! — изрева учудено храбрият капитан. — Още ли не е сложено разбитото колело точно там, дето ще бъде командното място? Питам аз! — добави той, като наведе отчаяно глава. — А мъртвият кон под куриера, който идва да донесе една бърза заповед, поставен ли е поне той, а?
— Да — каза старият гренадир, като се обърна. — Ще искате ли два — три неексплодирали снаряда между краката си?
— Разбира се! — извика храбрият капитан. — За пръв път ли правите бойно поле! Ама че хора!
И започна да се разхожда нервно.
— Чуйте… — каза старият гренадир.
— Какво има? — запита малко навъсено храбрият капитан.
— Ще бъдете ли така добър да ме пуснете, докато приготвят квадратите? Трябва да намина към къщи.
— Добре де! — каза храбрият капитан. — Стига да се върнеш преди края на битката.
— Дума да няма! — каза старият гренадир.
— Какво има? — обърна се внезапно храбрият капитан към един стар артилерист.
— Телеграма за вас — отвърна старият артилерист.
— Ама че дивотия! — извика внезапно храбрият капитан, като дочете телеграмата. — От неприятеля е. Казва, че за днес не може да дойде.
— Какво думах аз! — възкликна тържествуващо старият сержант. — Само дето се ядосвахме… Ехей! — извика той на стария артилерист, който тичешком носеше неексплодирали снаряди, за да ги сложи между краката на капитана. — Разкарай се!
— Ама… — каза старият артилерист.
— Разкарай се! — изрева старият сержант. — Махай всичко!
— Ямите са готови! — доложи един стар пионер на храбрия капитан.
— Махай се… махай се! — каза храбрият капитан. — За днеска нищо…
— Ама как! — запита учудено старият пионер. — А пък аз от заранта да работя тука…
— Извинете — внезапно каза развълнувано старият артилерист на храбрия капитан, — но днеска ще правим ли война, или няма да правим?
— Казах не! — изрева отчаяно храбрият капитан. — Как трябва да ви го кажа!
— Казвах го аз! — избоботи старият артилерист към старите гренадири, които стояха в очакване. — Отлага се за утре…
ОСМИ ДЕН
— Изпратено ли е писмено обявяването на война? — запита храбрият капитан храбрия сержант. — Защо още никой не е отговорил?
— Разбира се! –. Каза храбрият сержант. — Изпратено е, да.
— Сигурен ли си? — запита със съмнение храбрият капитан. — Я виж да не би още да е в джоба ти.
— Но щом казвам… — настоя храбрият сержант.
— Прегледай си джобовете! — повтори търпеливо храбрият капитан.
— Ето на… — трепна храбрият сержант, като пребъркваше джобовете си. — Доволен ли сте сега?
— А това какво е? — запита храбрият капитан, като правеше усилие да се въздържи.
— Ама че работа! — възкликна слисан храбрият сержант, отдавайки чест с едната ръка, докато с другата държеше писмото.
— Зарадва ме ти! — поклати глава храбрият капитан. — Казвах си го аз! Бих се заклел!
— Ами какво да ви кажа… — извини се сконфузено храбрият сержант.
— Ама че мизерия! Всеки път, когато ти дам да пуснеш в пощенската кутия някое писмо за обявяване на война, все това ми правиш!…
— Нима пък непременно е нужно писмено да се обяви война? — запита смутено храбрият сержант.