— Виж ти какъв начин на разсъждаване! — изрева храбрият капитан. — Като че за пръв път правим война!
— Ама вижте… толкова пъти сме правили война и без обявяване… — настоя храбрият сержант.
— А после помниш ли какви разправии сме имали?
— Ами тогава? Какво да се прави? — запита храбрият сержант.
— Какво да се прави?! — каза несигурно, вдигайки рамене, храбрият капитан. — Това се питам и аз!
— Ей — запита старият артилерист, като влезе, — кога ще почнем войната?
— Какво да сторя! — отвърна храбрият капитан и седна дълбоко замислен. — Този глупак — каза той, сочейки храбрия сержант — е забравил да пусне в пощенската кутия писменото обявяване на война.
— Ами аз като приготвих всички оръдия! — възкликна старият артилерист, като поклати глава.
— Какво да ти кажа! — въздъхна храбрият капитан и вдигна рамене.
— Тю! — извика вън от себе си старият артилерист, като излезе и затръшна вратата. — Може ли да се прави война по този начин, питам аз!
— Напред! — изрева храбрият капитан, изправи се на стремената и хвърли знамето сред неприятеля. — Отнемете го!
— Да! Има да чакаш! — каза старият гренадир, бършейки чело.
— Е? — запита строго храбрият капитан, гледайки ту мястото, където беше знамето, ту старите гренадири. — Ей, ако не побързате, ще го грабне неприятелят.
— Така мисля и аз! — каза старият гренадир и поклати глава. — Ама кой те караше да го хвърляш!
— Но как! — каза слисан храбрият капитан. — Аз ви хвърлям знамето сред неприятеля, за да го отнемете… От тази сутрин вече за трети път губя по едно знаме така!…
— Ако си го държиш, няма да го губиш! — заяви отново старият гренадир, без да се помръдне, като продължаваше да клати глава.
— Виж ти как трябвало да се губят знамена! — възкликна горчиво храбрият капитан.
— Хайдее! Още едно знаме! — извика отдалече един стар неприятелски пехотинец, като вдигаше знамето. — Мога ли да знам кога ще приключи тази история!
— Мое е! — извика храбрият капитан. — Неприятно ли ти е? — добави той, като се усмихна на стария неприятелски пехотинец и протегна ръце.
— Как твое? — запита със съмнение старият неприятелски пехотинец.
— Да… да… мое е! — продължи да се усмихва галантно храбрият капитан — Погледни! — добави той, сочейки отдалече с ръка. — Там трябва да има един герб от едната му страна, такъв и такъв…
— Ба! — каза с недоверие старият неприятелски пехотинец, като си пробиваше път и подаваше знамето. — Как тогава беше тук?
— Аз го хвърлих, за да ви го отнемат моите стари гренадири — каза усмихнат храбрият капитан, поемайки знамето.
— Само го хвърли още веднъж! — закани се сухо старият неприятелски пехотинец, като се отдалечаваше. — Ще видиш тогава! — добави той и поклати заканително глава.
— Хубав номер, а? — каза храбрият капитан горчиво, обърнат към старите гренадири.
— Благодари се на небето, че ти го върна! — каза старият гренадир.
— Нали! — прибави старият артилерист. — Аз никак не го вярвах!
— Ти по-добре си гледай оръдието! — изрева ядосано храбрият капитан на стария артилерист и добави, като навиваше знамето: — Виж на какъв хал си го докарал!
— Чистил съм го ей досега! — извини се старият артилерист, като махаше малко парче кал от оръдието.
— Е, да — рече храбрият капитан и се отдалечи с наведена глава, — кой може да мисли, че с вас ще спечели една война!
ПОБЕДАТА
— Спечелихме войната! — извика храбрият капитан вън от себе си от радост.
— Бих се радвал много — рече старият гренадир. — Но сигурен ли си?
— Че как не!… — каза храбрият капитан. — Спечелихме войната наистина! Гледай тук! — каза той и му подаде едно току-що пристигнало писмо.
— Дявол да го вземе! — каза цял сияещ старият гренадир, като хвърли поглед върху писмото. — Доволен ли си, а?
— Е, разбира се! — засмя се храбрият капитан.
— И аз съм много доволен — повтори старият гренадир. — Повечето за теб, отколкото за друго… Чу ли? — извика той, обърнат към стария артилерист, който минаваше в този момент. — Спечелихме войната!
— Ами! — възкликна старият артилерист и се спря.
— Точно така! — каза храбрият капитан.
— Не, вие се шегувате… Вземате ме на подбив — бранеше се старият артилерист, като се усмихваше с очи на стария гренадир и на храбрия капитан.
— Не, не — каза сериозно старият гренадир. — Спечелихме наистина.
— Еха! Колко съм доволен! — възкликна старият артилерист, вдигайки ръце. — Кой знае колко ще бъде доволна моята старица!
— Е, кажи сега — каза той, като стана сериозен, — какво ще правя с оръдието?