- Казваш, че не си ми приятел, Еди, но ще ти бъда задължен до гроб, че ме измъкна от това място. Независимо дали ти харесва, или не! - мъжът грееше, но усмивката му бързо се стопи при вида на отегчената физиономия на Чейс. - Каквото кажеш, когато кажеш, имаш го.
- Трябва ми малко информация - започна англичанинът. - Опитвам се да открия един човек.
- Ако някой е способен да го намери - това съм аз - заяви гордо Струтър.
- Значи, си наясно защо те спасих. Всъщност това е единствената причина, поради която те измъкнах от там. - Кениецът изглеждаше доста разочарован, тъй че Еди смекчи тона: - Дай ми необходимата информация, Джони, и сме квит, на чисто сме. Навит ли си?
Струтър кимна.
- Да. Благодаря ти. - Мъжът предложи десницата си. - Обещавам ти да намеря...
В корпуса на самолета зейнаха редица отвори, алуминиеви късчета се посипаха по пътниците.
Във вътрешността на самолета зафуча вятър.
- По дяволите! - изруга Еди. В същия момент Ти Ди се опита да осъществи избягваща маневра с тромавия си самолет. Намираха се под обстрел... но кой ги преследваше?
Алуетът. Хеликоптерът на Буду беше екипиран с чифт .303-калиброви картечници „Браунинг“ - навярно след като бе излетял от двора на затвора, за да се оттегли на безопасна дистанция, екипажът му беше забелязал приближаващия Ан-2 и бе решил, че може да си улови някои ценни затворници. Еди не знаеше максималната скорост на летателния апарат на врага, но имаше съмнения, че тя е подобна, дори и по-добра от тази на стария биплан.
Нова порция картечен огън проби корпуса на самолета, куршуми летяха навсякъде из вътрешността му...
В кокпита...
Тамара изпищя. Еди видя кръв на предното стъкло. Самолетът се наклони.
- Ти Ди, добре ли си? Ти Ди!
Отговорът беше жално стенание.
- О, боже, ръката ми!
Чейс скочи на крака и се запъти към кокпита, искаше да помогне на Тамара, но носът на самолета се вдигна нагоре и го хвърли обратно в пътническото...
Буду се втурна към мачетето си.
Изваден от равновесие Еди не успя да уцели пленника си, просто отвори нова дупка в и бездруго намачкания корпус на летателния апарат; зимбабвиецът се добра до острието и...
Нови изстрели от хеликоптера улучиха биплана, който беше изправен почти в хоризонтално положение. Еди и Буду бяха захвърлени в задната част на самолета, а другите двама пътници се опитваха да останат на местата си.
Ламарината се изкриви под тежестта на Чейс. Зимбабвиецът падна до него, мачетето се стовари в стената, на няколко сантиметра от гърдите на йоркширеца.
Буду замахна отново с оръжието си, но Еди се търкулна, за да се предпази. Въпреки това острието лизна ръката му едва, но достатъчно, че да му потече кръв. Англичанинът се опита да вдигне пистолета си, но чернокожият го изрита от ръката му и той падна на пода.
Носът на самолета отново се върна в нормално положение. Дори ранена, Ти Ди се опитваше да управлява машината си. Еди тупна на палубата. Въпреки шума от двигателя Чейс чу тракането на картечниците на хеликоптера. Куршумите удариха крилата на самолета.
- Макс! - изкрещя англичанинът. - Отиди в кокпита и помогни на Тамара! - Максимов изпъна палци и се насочи към целта.
Нова порция куршуми се врязаха във фюзелажа. Един от илюминаторите се пръсна - вратата на самолета се отвори и полетя в пространството. Струтър изпищя ужасен.
Еди се вкопчи в най-близката до него носеща греда, течението се опитваше да го всмуче и изхвърли от самолета. Руската машина започна рязко спускане през хоризонта. Шумът от двигателя се извиси в нова тоналност.
Буду запречи крака си в друга греда и замахна отново с мачетето, Чейс залегна точно навреме, за да не може оръжието да му отнесе лицето. Острието издрънча в корпуса над главата му. Опита се да отвърне на удара с юмрук, но само леко закачи рамото на зимбабвиеца, който се готвеше за нова атака.
Обезпокоителното чувство в стомаха на Еди му подсказа, че се намират в състояние на свободно падане. В своето гмуркане руската машина набираше скорост.
Проблемите като че ли нямаха край.
Буду атакува отново, но Чейс бързо скочи към тавана, хвана се за един размятащ се товарен колан и с негова помощ направи салто. Пътниците на самолета се намираха в състояние подобно на нулева гравитация - машината се спускаше с такава скорост, че едва ли не се плъзгаха надолу. От изплашеното изражение на командира на милицията - и от бледния му вид - ставаше ясно, че това е съвсем ново изживяване за него.
Еди не беше лаик в това отношение. Англичанинът скочи отново и се стовари върху зимбабвиеца като снаряд. Преди Буду да успее да реагира, двамата мъже се търкаляха по пода. Чейс удари с юмрук чернокожия и му счупи носа. Капки кръв се понесоха във въздуха. Нанесе му още един мощен удар, хвана го за ръката и се опита да му отскубне мачетето.