Уордън склони глава.
- За съжаление, да. Мога единствено да се извиня за случилото си.
- Да се извините? - избухна Еди. - Той уби приятеля ми, за да защити Стайкс... за да защити шибаните статуетки! Заеби тая работа. Нина, тръгваме си.
Йоркширецът тръгна да си ходи, но Александър се изправи и посегна за оръжието си.
- Никъде няма да ходиш, Чейс.
- Стайкс! - Уордън излая името на мъжа. - Сядай и мълчи. И разкарай този пистолет. Няма да правиш нищо, докато не ти кажа. Ясно? Бившият служител на САС се опита да прикрие яда от лицето си и се върна на дългия диван.
- Джиндал работеше за нас - констатира инвеститорът. - Постът в Интерпол му позволяваше да следи за всякаква нова информация относно статуетките. Такаши притежаваше едната от тях. След като вие намерихте втората в Египет, смятахме да ви изпратим неговата, за да можете по-лесно да откриете третата. За съжаление, Прамеш и Ванита Коил научиха за нея. Компютърната ни защита не се оказа толкова добра, колкото смятахме, че е. Уредиха статуетката на Такаши да бъде открадната, за да осуетят плановете ни.
- Доколкото разбирам, не са споделяли идеите ви - констатира Нина.
- Така е. Ние желаем да прекратим световните конфликти, а те ги окуражаваха, опитваха се да създадат един нов свят. Използвахме Джиндал, за да ви насочва по определен път, така че да успеете да откриете всичките фигури. Нямахме представа докъде ще стигне служителят ни, за да изпълни задачата. Той беше... той беше грешка. - Уордън произнесе с усилие последните думи, това показваше, че мъжът рядко прави подобни признания.
Еди въобще не се впечатли.
- Трябвало е да избирате хората си по-внимателно. - Погледна гневно към Стайкс. - Все още трябва.
- Пак казвам, единственото, което мога да сторя, е да се извиня. Последното нещо, което желая, е да ви отблъсна. Имаме нужда от вас, доктор Уайлд, и сме готови да сторим всичко, за да поправим грешките.
- Какво искате да кажете? - попита Нина.
- Точно това, което чухте. Какво желаете? Да провеждате ваши лични археологически проучвания, без да бъдете спъвана от политическите интереси и финансовите ограничения на АСН? Можем да ви създадем фондация - ще е финансирана от Групата и ще разполага с безгранични ресурси. Харесва ли ви това предложение?
- Не, не сме заинтересувани - намеси се Еди. Съпругата му обаче мълчеше. Той я побутна: - Нали, любима?
- Не знам... - отговори му тя. - Наистина ли ще направите това за мен?
Уордън кимна.
- Ще сторим всичко за вас. Вие притежавате способност, с която малко хора могат да се похвалят, доктор Уайлд. От вас зависи в каква насока ще тръгне човечеството: към едно смело бъдеще или ще продължи по стария път към разрухата. Решението е ваше.
- Нина, нали не обмисляш да се съгласиш с всичко това? - попита Еди.
- Мисля си, че... имам нужда от време да помисля - отвърна съпругата му, преди да се обърне към Уордън: - Ако кажа „да“, какво очаквате от мен?
- Да ни донесете статуетките, за да можем да открием метеорита - започна мъжът. - След това, както вече ви казах, ще се нуждаем от кръвна проба, но тя ще ни е необходима едва когато станциите за съхранение на земна енергия бъдат построени. Що се отнася до възнаграждението ви, можете да получите всичко, което желаете. Разбира се, след като откриете метеорита.
- Разбира се - повтори тихо Нина. Последва кратко мълчание, след което жената каза: - Трябва ми малко време, за да взема решение. Дадохте ми много теми за размисъл.
Уордън кимна.
- Разбирам.
- Но има нещо, което можете да направите за мен още сега.
- Какво е то?
Нина посочи към Стайкс.
- Отървете се от него. Въобще не е трябвало да го наемате.
- Ще изпълня молбата ви.
- Какво? - изуми се Александър и стана рязко от мястото си.
Уордън му направи знак да млъкне.
- Дайте ми номера си - каза жената. - Ще поддържаме връзка. Ако можете да ни осигурите бързо връщане в Ню Йорк, ще ви бъда много благодарна.
- Уредено е - отговори ѝ председателят на Групата. - Шофьорът ми ще ви закара на летището. Но искам да ви помоля, доктор Уайлд... не се бавете дълго с вземането на решение.
- Ще ви се обадя веднага след като съм готова. Хайде, Еди. Тръгваме си.
Чейс беше мълчалив, но видимо изгаряше. Когато напуснаха стаята, Стайкс се нахвърли върху Уордън.
- Няма да сториш онова, което тя иска, нали?
- Защо не? - отвърна му възрастният мъж. - Тя е от изключителна важност за нас, така че, ако цената за сътрудничеството ѝ е да задоволим манията ѝ за археология, ще направим всичко по силите си, за да ѝ угодим.