- Имах предвид искането ѝ да ме уволниш!
- Успокой се, Стайкс. - Уордън седна. - Ти си ни полезен. Засега.
- Благодаря ти - отвърна му язвително Александър. - В такъв случай имам един полезен съвет за теб: не ѝ вярвай. Тя няма да ви сътрудничи... Още по-малко пък Чейс, независимо колко много пари размахвате пред очите им. Познавам ги добре.
- Ще видим това.
- Сигурен съм, че ще видим. Но трябва да имаме и резервен план.
- Имаш ли нещо наум?
Студеният взор на Стайкс щеше да изпепели вратата, през която бяха излезли Нина и Еди.
- Честно казано, имам.
* * *
Когато се прибраха в апартамента си в Ню Йорк, далеч от Уордън и хората му, Еди се почувства свободен да отприщи онова, което таеше в себе си от часове:
- Да не си си изгубила ума? - избълва в момента, в който Нина затвори вратата на дома им. - Какво, да го вземат мътните, правиш, като им се навиваш на глупостите?
- Еди...
- Знаеш, че не можеш да им се довериш, особено на Стайкс!
- Еди...
- Заради тях Мак е мъртъв! Кит е работил за организацията им... а сега и Стайкс работи за тях!
- Еди...
- На това ли му викаш да бъдем заедно, въпреки обстоятелствата? Не мога да повярвам, че дори...
- Еди! - жената изкрещя в лицето му и го хвана за ръката: - Разбира се, че не му вярвам! Казах всичко онова, за да си спечеля малко време.
- Така ли?
- Така!
- Оу! - Чейс помръкна. - Чувствам се като задник.
Нина се усмихна и го целуна.
- Ще ти дам да помачкаш моя, когато си легнем. Но в отговор на притесненията ти - не, не вярвам на Уордън и на неговата Група.
- Просто си спечели малко време, добре. Но за какво? Съвсем скоро този човек ще поиска отговор от теб... а и Глас не е вън от играта.
Съпругата му закрачи из стаята.
- Трябва да разберем истината за статуетките... а също така, което е много по-важно, и за метеорита. Какво може да прави, как го прави и колко опасен е в действителност. Имаме нужда от истинска информация, а не от предположенията на Каликрат и празнословията на Уордън. Сигурна съм, че и Глас си има своя теория по въпроса. Налага се да стигнем до първоизточника.
- Кой е той? - попита Еди.
Нина спря да крачи и го погледна в очите.
- Атлантида.
22
Заливът на Кадис
Северният Атлантически океан беше негостоприемно място през ноември. Макар времето в този ден да не бе особено лошо, имаше достатъчно вълнения, които караха пътниците на изследователския кораб „Гант“ да се чувстват неспокойно под мрачното небе. Приземяването на хеликоптепа на кърмата, меко казано, не беше особено гладко.
- Добре дошли на борда! - посрещна ги Мат Трули под ситния ръмеж. - Радвам се да ви видя. Наскоро да сте имали някакви невероятни приключения?
- Може и така да се каже - отговори му Нина с измъчена усмивка. - Знаеш, обикновеното.
- Аха, ясно - кимна с разбиране Мат. - Какво разрушихте този път?
Еди започна да брои на пръстите си.
- Небостъргач, хеликоптер, тайна американска база...
- За бога, друже, просто се шегувах! - Трули и Чейс се ръкуваха. - Както и да е, много се радвам, че те виждам. Знаех си, че си невинен.
- Благодаря ти - усмихна му се Еди. - Щеше да е чудесно, ако всичко свършваше с това, но не, все още имаме проблеми.
- Затова сме тук - обясни Нина. - Може ли да влезем вътре?
- Разбира се. - Минаха през един люк в корпуса на кораба и тръгнаха по тесен коридор. - Трябва да ви предупредя, че Хейтър не е особено доволен от посещението ви.
- Как върви разчистването?
- Доста добре. Той може да ви даде повече информация, но главният проблем беше останката от „Ивънър“, която се намира точно върху мястото, от което се интересувате. Беше прекалено голяма дори и за „Шаркдозер“, така че се наложи да я срежем. По-голямата част от нея вече е премахната.
- Добре. Когато се приземихме, видях, че подводниците се намират на кораба - защо?
Австралиецът се ухили.
- Понеже знаех, че ще идваш! Предположих, че ще им стопиш ламарините от работа, така че ги вдигнах да ги заредя.
- Толкова добре ме познаваш. Нина също му се ухили в отговор.
Влязоха в голямо отделение, което гледаше към предната палуба, пред погледа им се изпречиха двете подводници, увиснали от крановете си. В помещението ги чакаше Люис Хейтър. Както Мат беше намекнал, мъжът не изгаряше от радост, че шефката му е дошла на посещение.