- Ах, Нина - сърдито я посрещна той. - Вече си тук.
Жената се опита да повдигне настроението му.
- Здравей, Люис. Докато летях насам се запознах с докладите ти - свършил си страшно много работа. Благодаря ти.
Мъжът кимна, изглеждаше изненадан от похвалата.
- Даваме всичко от себе си. Постигнахме добри резултати при разчистването, но дори хубавото време да се задържи, „Гант“ трябва да се върне в пристанището най-късно до пет дни. Не мисля, че можем да продължим разкопките преди пролетта.
- Погледни нещата от добрата им страна - започна Нина. - Това означава, че със сигурност ще се върнеш напролет! Проектът ще бъде удължен и ти отново ще си негов ръководител. Ако все още желаеш работата, разбира се...
Това беше явна манипулация от страна на жената, и двамата го знаеха, но Хейтър нямаше голям избор, трябваше да се съгласи.
- Мисля, че ще успея да го вместя в графика си - излезе с достойнство от положението Люис.
- Чудесно. Докъде сме с Храма на Посейдон?
Хейтър, с чести включвания от страна на Мат, даде пълен отчет за разкопаването, за което Нина беше наредила. С двете подводници - свръхмощната изкопна машина „Шаркдозер II“ и изследователската „Джипси“ - работата по разчистването вървеше сравнително бързо, разбира се, според археологическите стандарти.
- Ако трябваше просто да махнем камъните, щяхме да сме свършили отдавна, но ние се стремим да ти угодим, Нина, и да запазим това, което е отдолу - пошегува се Мат с шефката си, а Еди се разсмя. Това накара археолозите - Уайлд и Хейтър - да се обединят в общо неодобрение срещу забавата на двамата мъже.
- Открихте ли нещо? - попита жената.
- Разкрихме още текстове върху стените - обясни ѝ Хейтър и показа поредица от снимки на лаптопа си. - Все още сме далеч от края на хронологията, но навярно го наближаваме. Новият преводачески софтуер ни даде доста добра идея за общото съдържание; екипът ни в АСН работи върху подробностите.
- Открихте ли нещо ново за статуетките?
- Засега не. На едно място се споменава Нанталас, но става въпрос за виденията ѝ. Позовавайки се на тях, тя се е опитала да убеди краля да ѝ позволи да ползва силата на небесния камък за военни цели.
- Тази жрица е била приятна мадама - вметна Чейс.
- Колко близо сме до последната секция от текста? - попита Нина. - Еди, ти си я виждал отблизо, когато открихме храма. Помниш ли точно къде се намира?
- Покажи ми тази компютърна графика - каза на Хейтър съпругът ѝ. Археологът пусна някаква програма на лаптопа. От многобройните снимки от залата с олтара беше направен 3D модел, който позволяваше помещението да бъде огледано от всички ъгли. - Това ли е процепът, през който влязохме първия път? - Чейс посочи на екрана, а Хейтър кимна. - Помня, че някъде там имаше колона - посочи към друга част от виртуалната зала, - което значи, че писанията свършваха някъде... тук.
Мястото, което Еди показа, не беше на модела, а извън него. Мат сравни графиката с доста по-голяма и реална фотография на залата.
- Доста сме близо. Премахнем ли последната останка от „Ивънър“, ще можем да разчистим камъните за... не знам точно колко време ще ни отнеме, но няма да е дълго. Може би няколко часа.
- Колко ще ви трябва, за да махнете останката? - попита Нина.
- Малко повече, но смятам, че ще свършим работата за едно гмуркане.
- Кога ще са готови подводниците?
- Вече са заредени, но се налага да минат редовните проверки за безопасност и да бъдат спуснати във водата, което ще отнеме около час.
- Чудесно! Да се залавяме за работа тогава.
- Знаех си, че ще си много нетърпелива! Не се безпокой, до довечера ще направим снимките, които искаш.
- Не искам никакви снимки - отвърна жената. - Искам да видя мястото със собствените си очи. Идвам с вас.
Хейтър се изненада от идеята, Мат не толкова много.
- Искаш да дойдеш с нас? - изуми се археологът. - С подводниците?
- Не, смятах да си сложа водни очила, плавници и много дълъг шнорхел. Разбира се, че ще дойда с една от подводниците.
- Сарказмът ти не е необходим - сърдито отвърна Хейтър. - Проблемът е, че „Джипси“ има само две места освен това на пилота. Като ръководител на експедицията аз ще бъда един от двамата пътници, а другият държа да е Лидия, тъй като познава мястото много добре.
- Няма проблем - успокои го Нина. - Аз и Еди ще се качим в подводницата на Мат.
- Така ли ще направим? - измърмори Чейс.
- Знаеше, че това ще се случи. Предния път ти слезе в Храма на Посейдон. Няма никакъв шанс да пропусна този път. Както и да е, в „Шаркдозер“ има място за трима, нали, Мат?