- Четирима, ако нямаш нищо против да си в прегръдките на някого - шеговито ѝ отвърна австралиецът.
- Нека сме трима тогава. Единствената личност, която ще бъде в прегръдките на Еди, е съпругата му. А дори тогава...
- Ой! - възпротиви се съпругът ѝ.
Хейтър продължаваше да е недоволен от перспективата.
- Мислиш ли, че е добра идея, Нина?
- Няма да е първият път, в който съм под водата, Люис. Ако се притесняваш, че шефката ти ще ти диша във врата, недей. Докато не открием последната част на атлантския текст, а и след това, ще бъда само наблюдател. Ти си ръководителят.
Мъжът изглеждаше облекчен, макар и само малко.
- Щом Мат няма нищо против да ви вземе...
Трули сви рамене.
- Нямам проблем с това.
- Отлично - заключи Нина и се изправи на крака. - В такъв случай, хайде да разберем какво се е случило с Атлантида.
* * *
Отне им доста повече време от предвидения един час. Проверките за безопасност бяха забавени от вълнението на „Гант“, но в крайна сметка и двете подводници се отправиха към руините на Атлантида.
Нина беше наясно, че докато не стигнат до дъното на океана, няма да има нищо интересно за гледане, но въпреки това надничаше любопитно над рамото на Мат, който беше седнал в главното пилотско място, и наблюдаваше спускането им през големия куполовиден прозорец на „Шаркдозер“. Светлината, която идваше от повърхността, се изгуби изненадващо бързо, студено синият цвят на океана ставаше все по-тъмен и заплашителен, докато не се превърна в непрогледен мрак.
Мат включи прожекторите на подводницата. На Нина ѝ се зави свят от силните лъчи, които се отразяваха във всяка една частица във водата, ефектът беше, все едно се намираха в пропадащ асансьор.
Въпреки това жената знаеше, че са в пълна безопасност. Дори да не се виждаше нищо през илюминатора, машината беше снабдена с ЛИДАР541 - лазерно сканираща система, която позволяваше изключително добра видимост в океана. Трули беше използвал подобна в предния си плавателен съд, но тази беше с една идея по-усъвършенствана, тъй като сканираше във всички посоки. „Шаркдозер II“ изглеждаше стар: главният му корпус беше в стандартната форма на цигара, но от всичките му страни се подаваха като стероидни крайници на културист големи метални ръце, които стояха някак комично на туловището му. Още по-странно изглеждаха спомагателните ръце, които започваха от китките на първите и служеха за по-фина работа от големите нокти на родителите си. Подводната машина беше монтирана на четири шейни, като тези на хеликоптерите, всяка от които можеше да се управлява хидравлично, за да осигурява достатъчно подемна сила за работа на океанското дъно. ЛИДАР скенерът, в комбинация с камерите на четирите „длани“, позволяваше на ръцете да бъдат управлявани дори и при липса на видимост през куполовидния прозорец.
Единственото, което системата показваше на екрана си, беше другата подводница. „Джипси“ се намираше на трийсет метра вдясно от тях, лъчите на нейните прожектори се виждаха през един от малките илюминатори. Машината беше много по-конвенционална от спътницата си, бе снабдена с единична, много по-малка манипулаторна ръка, както и с безброй стойки за камери и отделения за проби. Гласът на Хейтър долетя от радиото:
- Минахме деветдесет метра, потвърждавам.
- Ние също, потвърждавам - отговори Мат. Радиовръзката беше възможна под водата, но на малки разстояния.
Еди разгледа пулта за управление на манипулаторните ръце. Единствената разлика с обикновените джойстикове беше, че тези се огъваха и усукваха.
- Какъв товар могат да вдигнат тези чудесии?
- Ако подводницата е добре разположена на дъното - три метрични тона - обясни му Мат. - Ако съм в свободно плаване и разчитам единствено на тръстерите552 - наполовина. - Мъжът включи автопилота на „Шаркдозер“ и пое управлението на една от ръцете. - Виж това.
Подводницата се наклони леко наляво, когато Трули помръдна левия лост, за да активира кореспондиращата му ръка. Завъртя и усука - нокътят се появи на главния илюминатор, светлината от прожекторите се отразяваше в стоманата му. Мат бутна по-малък лост.
- Помахай на Нина и Еди! - нокътят се подчини на заповедта.
- Мило е - каза жената.
- Чакай да видиш това. - Трули натисна някакъв прекъсвач и отново се върна на малкия лост. Спомагателната ръка се разтвори и почука внимателно на дебелото стъкло на купола с гумиран „пръст“. На ЛИДАР екрана се появи компютърна графика, която показваше точно къде са позиционирани двете ръце спрямо подводницата.