- Точно така - отговори му Нина. - Всъщност мястото е доста необичайно. Принципно атлантските храмове са посветени на някой бог, но този е... на десетки, доколкото знаем. Сега, след като намерихме и останалата част от текста на Каликрат за камъка, може и да имаме обяснение. Нанталас казва, че в него се съдържа силата на боговете - множествено число. Затова атлантите са искали да почетат всички тях.
- Ако са знаели, че метеорът561 е специален, дотолкова че са му изградили и храм, защо не са използвали мощта му на мига?
Нина гледаше в захлас разрушената сграда, докато минаваха покрай нея.
- Поради редица причини. Може да са се страхували от него; в текста се казва, че в кралския двор е имало противници на идеята да се използва силата му. Възможно е да не са разполагали с трите статуетки от самото начало... или с човек, който има дарбата да ги използва. Очевидно е от текстовете, че Нанталас смята канализирането на земна енергия за нещо невероятно, което подсказва, че това е била рядка способност дори и сред самите атланти.
- Може би си нейна прапрапрапра-и-така-нататък-внучка - предположи Еди.
Нина отвърна сериозно на шегата:
- Възможно е. Така или иначе, произлизам от някой от Атлантида, може и да е от нея.
Разрушеният храм се изгуби от поглед. Пред тях се появи нещо много по-голямо.
Храмът на Посейдон.
Дори и след щетите, нанесени от потопения кораб „Ивънър“, сградата изглеждаше внушително. Подводницата я приближаваше от северния ѝ край, откъдето Еди беше влязъл във вътрешността ѝ преди пет години. Сеченият черен камък се издигаше от седимента, беше със стъпаловидна структура като зикурат572, но в основата си се извиваше плавно така, че да се образува голям арковиден покрив.
Нина забеляза, че съпругът ѝ се напрегна.
- Хюго? - попита го тихичко. Еди кимна; един от най-добрите му приятели беше загинал тук. Мат също стана сериозен за момент, което не бе характерно за него. Чейс не беше единственият, който изгуби близък на това място.
Подводницата се доближи още малко.
- Това е тунелът - забеляза Еди и посочи към малък отвор в стената. Шахтата беше прокопана от атлантите и служеше като таен проход към залата с олтара.
- Вече не е нужно да се промушваш през тази дупка, за да влезеш вътре - каза Мат и насочи „Шаркдозер“ към покрива. Останката от „Ивънър“ се появи пред тях, представляваше огромна бяла брадва, която беше разсякла дългия сто и двайсет метра храм надве. Нещо проблесна в мрака. - Ето я и залата с олтара.
Трули закара подводницата над обекта, определен участък от него беше покрит със светлоотразителен материал, който беше прихванал лъчите на прожекторите. Недалеч от мястото се намираше смачкана маса метал - част от корпуса на „Ивънър“. Разкопаните секции от залата с олтара лежаха изпод останката, покритите с орейхалкови листове стени проблясваха.
„Джипси“ беше пред тях и първа стигна до работната площадка.
- „Шаркдозер“ е на позиция, потвърждавам - съобщи Мат по радиото.
- Разбрано, „Шаркдозер“ - разнесе се изкривеният от връзката глас на Хейтър. - „Джипси“ също е на позиция.
- Прието. - Трули се обърна към Нина и Еди. - Това е скучната част.
- Всичко е наред - отвърна му жената. - Искам да наблюдавам цялата процедура. Не се знае откъде може да изникне нещо интересно.
- Аз ще пропусна - съобщи Чейс. Извади намачкан трилър от вътрешния джоб на коженото си яке и го разгърна. - Каня се да довърша тази книга от векове. Бях прекъснат от цялата оная работа търси-се-за-убийство. Ще я прочета, докато обясняваш на Мат как да копае.
- Няма да му се меся - успокои австралиеца Нина.
- Разбира се, че няма! - направи се на обиден Трули и се върна към пулта си. - „Джипси“, готов съм да започваме.
Другата подводница се приближи до тях, настройваше прожекторите и камерите си за по-добър изглед. Мат започна да премахва отломките, затрупали залата с олтара. С приоритет беше останката от „Ивънър“; макар по-голямата част от нея да беше вече отрязана, все още бе прекалено тежка, за да може „Шаркдозер“ да я отмести, като използва само тръстерите си. Затова машината се закрепи с помощта на шейните си на върха на храма и с осигурената си подемна сила се зае с отместването на огромното парче метал.
Отне им почти цял час, докато успеят да го премахнат. Оставиха го на една страна от храма и продължиха с разчистването на камъните доста по-бързо. Никоя от останалите отломки не беше толкова тежка като тази от кораба, но не можеше да се каже, че бяха и леки.