Времето минаваше. Мат си взе почивка, за да изяде един сандвич и да изпие една енергийна напитка, а Нина се опитваше да не почуква нервно с пръсти. Еди се ухили над книгата си, знаеше много добре как се чувства съпругата му. Работата беше възобновена, отломките започнаха да намаляват сравнително бързо, докато...
- Ето! - посочи жената, когато Трули премахна едно от последните препятствия. - Ето го!
Заля ги златиста светлина - отражение от прожекторите в листа благороден метал, който покриваше новооткритата стена. Панелът беше наранен на няколко места, цял абзац от текста му бе заличен... но най-важната част беше в сравнително добро състояние.
Последните писания. Финалните думи на великата империя Атлантида.
- Там, там, там, там! - сочеше с пръст възбудената Нина. - Насочи камерата, бързо, към текста!
Еди затвори книгата си.
- Успокой се, скъпа моя! Няма да ти избяга.
- Знам, знам. Но все пак... искам да го видя!
- Държеше се така и първата вечер, когато се прибрах вкъщи - похвали се Чейс на Мат. - Не можеше да свали ръце от панталона ми.
- Еди!
- Не е моя работа да знам как се забавлявате - развеселен ги смъмри Трули. - Нина, дай ми малко време - налага се да оставя този камък някъде. - Мъжът се върна към управлението, жената нервничеше до него. Най-накрая каменният блок беше пуснат настрана. - Хайде, да хвърлим един поглед. „Джипси“, камерите ви включени ли са?
- Никога не ги изключваме - отвърна Хейтър по радиото, звучеше също толкова въодушевен, колкото и шефката си. - Нина, преводаческата ни програма е свързана с най-модерната ни камера. Тя има по-добра резолюция от онези, с които разполагате вие, така че първо ние ще направим снимки...
- Съжалявам, Люис - прекъсна го Нина и отвори лаптопа, на който държеше свое собствено копие на преводаческия софтуер, - но този път ще постъпя егоистично. Основният ми интерес е последната секция от текста, така че искам да започна работа по него възможно най-скоро. Като свършим с нашите снимки, писанията са изцяло твои. Става ли?
- Щом настояваш - достигна я сърдитият отговор на Хейтър.
Мат насочи внимателно тромавата подводница с помощта на тръстерите. Спря на по-малко от два метра от стената, увеличаващият ефект на дебелото куполовидно стъкло правеше текста четим дори и с просто око. Въпреки това Трули намести камерата на една от спомагателните ръце на сантиметри от металния лист.
- Готова ли си, Нина?
- Записвам - отвърна жената. - Започвай.
Мат бавно движеше ръката напред и назад по последната секция от текста. Един прозорец на екрана на лаптопа приемаше информацията от камерата; друг, по-голям прозорец, нареждаше редовете един след друг като пъзел. Не след дълго целият текст беше приет. Друга програма се зае с най-сложната задача: да преведе древния език на английски.
- Люис - каза Нина в микрофона на слушалките си, - получих това, за което дойдох. Отстъпвам ти мястото.
Подигравателният тон на Хейтър, когато каза „Благодаря“, не можеше да бъде скрит дори и от изкривения сигнал на връзката. Мат излезе, за да може „Джипси“ да влезе, камерите й веднага се спуснаха към древните текстове.
- Какво пише там? - Еди се намъкна в тясната кабина и се наведе над екрана на лаптопа.
- Дай ѝ малко време - каза Нина. - Програмата превежда много по-бързо от човек, но все пак това не ти е „Стар Трек“. - Някои думи вече се бяха появили: софтуерът беше започнал с познатите за него модели. - Нанталас се споменава на няколко пъти... както и небесният камък.
Минаха още няколко минути, много пропуски в текста постепенно биваха запълвани. Някои части оставаха празни; или лошото състояние на листа от орейхалк не позволяваше на компютъра да разпознае буквите, или самите думи бяха непознати за него - това значеше, че не са били откривани и превеждани в никой от предните атлантски текстове. Но дори и с пропуски, Нина видя, че написаното е достатъчно ясно.
- Точно онова, което си мислех, е - вметна спокойно жената. - Преразказ на последните няколко дни от съществуването на Атлантида... на последните няколко часа дори. Някой е продължавал да води записи, докато океанът не го е погълнал.
- Какво е причинило потопяването? - попита Еди.
- Така като гледам... самата Нанталас. И небесният камък. Чуй това. - Уайлд започна да чете превода, като се опитваше да изглади някои буквално преведени изрази от компютъра: - „Кралят и придворните дойдоха в Храма на боговете, за да видят с очите си как Нанталас ще обедини трите ключа на силата и ще ги докосне в небесния камък. Обзе ги...“ Тази част е малко объркана... ах, нещо като „...страхопочитание и ужас, когато великият камък се издигна от земята и заблестя със свещена светлина“.