Двигателят пак запя в друга тоналност, пътническото отделение се завъртя около тях и самолетът се обърна. Свършваше им... небето.
Максимов разтресе здраво летателния апарат и Еди успя да откопчи оръжието от ръката на Буду. Двамата мъже се стовариха тежко на палубата веднага след като излязоха от състоянието на свободно падане. Гравитацията от нулева стана двойна, Ан-2 продължи своето смъртоносно спускане. Мачетето тупна на пода като ковашки чук, само на два сантиметра от рамката на липсващата врата.
Земята отвън беше обезпокоително близко...
Експлозия от прах помете кабината, когато самолетът излезе от своето стремително гмуркане; машината се намираше на няколко метра от полето и продължи да се спуска. Чейс и Буду, вкопчени един в друг, бяха хвърлени на пода...
Право към рамката на вратата.
Еди осъзна опасността и пусна зимбабвиеца, опита се да се хване за някоя от носещите греди. Вкопчи се в една от тях, но за кратко; отново полетя към опасността. Буду беше точно пред него, чу го как изкрещя, когато беше погълнат от празнотата...
Чернокожият се улови за рамката на вратата, тялото му увисна навън от самолета.
Чейс размаха безпомощно ръце в търсене на нещо, за което да се хване...
Лявата му ръка се удари в една от счупените панти. Мъжът я сграбчи. Назъбеният метал сряза дланта му, но той нямаше друг избор, освен да продължи да се държи, докато дясната му ръка търсеше нещо, за което...
Буду хвана англичанина за врата.
Командирът на милицията се притегли към вътрешността на самолета. Задушаващият се Еди погледна надолу към изкривеното лице на зимбабвиеца. „Алуетът“ продължаваше да следва неотлъчно руския биплан.
- Ако умра - изръмжа Буду, надвиквайки вятъра, - умираш и ти, Чейс!
Чернокожият стегна хватката си около врата на Еди и се опита да го изхвърли от самолета. Острите ръбове на пантата се врязаха още по-надълбоко в дланта на англичанина. Той се опита да се отскубне от Буду, но нямаше достатъчно опора. Потърси такава...
Пръстите му се натъкнаха на нещо остро и метално.
Мачетето!
Мъжът хвана здраво дръжката. Острието помръдна, но не се освободи от пода, стърчеше от него като някакъв грозен Ексалибур. Буду натисна по-силно с палец трахеята на Еди и се опита да се набере още малко напред. Само няколко сантиметра му оставаха и щеше да успее да се върне в самолета.
Чейс направи нов отчаян опит и... оръжието се освободи.
Гмурна се навън през рамката на вратата, държеше се само с една ръка за вътрешността на летателния апарат. Буду възтържествува... бързо обаче се опомни, когато осъзна какво се намира в другата ръка на опонента му.
- Не, недей! - примоли се той.
- Долу ръцете! - извика англичанинът.
Стовари тежко мачетето и... отсече в китката ръката на зимбабвиеца, която го стискаше за врата.
С ужасяващ писък Буду полетя във въздуха...
...към перките на хеликоптера си.
Долната част на тялото му се превърна в гъста каша, която обля маслиненозеления военен камуфлаж в кървавочервено, а горната се стовари с ужасяващ звук върху прозорците на кабината. „Алуетът “ се разтресе и започна бързо да губи височина - удари се в земята и експлодира.
Еди заби мачетето във вътрешността на самолета и бавно се вмъкна в него. Легна на пода за няколко секунди, дишането му беше учестено. Осъзна, че остатъкът от ръката на Буду все още е около врата му. Махна я от себе си и тъкмо щеше да я хвърли навън след собственика ѝ, когато напипа пръстена. Смарагдът в златния обков проблесна на светлината. Помисли за миг, заклини крайника между две седалки и се затътри към кокпита. Струтър продължаваше да стиска здраво облегалките, беше вцепенен. Чейс стигна до целта си.
- Ти Ди! Добре ли си?
На мястото на помощник-пилота се намираше Максимов, той беше поел управлението и манипулираше съсредоточено контролите. До него Тамара беше пребледняла до неузнавае- мост, с лявата си длан притискаше окървавен бицепс на дясната си ръка.
- Не... особено - успя да каже жената, лицето ѝ представляваше портрет на болката. - О, боже, как боли!
- Дай да погледна. - Чейс се опита внимателно да отлепи дланта на Тамара от раната. Жената изхълца и той бързо се отказа от намерението си, беше видял достатъчно от нея, за да знае, че при навременна медицинска намеса всичко ще бъде наред. - Добре, няма да те закачам - успокои я Еди. - Просто придържай здраво. Ще те оправим, като кацнем. Колко остава до границата?