- Със сигурност става въпрос за земна енергия - вметна Еди. - Не разбирам. За тях е било същото, като да разполагаш с ядрена бомба през каменната епоха. Как е възможно камъкът да бъде забравен за единайсет хиляди години... без да броя щастливата случайност за Мерлин и крал Артур, които са го ползвали с Екскалибур?
- Мисля, че знам отговора на въпроса ти - каза Нина и продължи да чете: - „Нанталас нареди на камъка да се въздигне и отново да слезе на земята, не ползваше думи, а само мислите в главата си. Тогава тя каза на придворните, че... - Предполагам, че в контекста може да се разбира като „демонстрира“ - ...че ще демонстрира силата, която ще сломи враговете на Атлантида. Но...“
- Но? - повтори Мат след малко. - Хайде де, Нина, не ни дръж в неведение!
- Не е минало особено добре - обясни жената на двамата мъже. - Компютърът не може да преведе някои от думите, но има достатъчно, за да се схване основното. Казано накратко, демонстрацията е докарала ада на земята.
- Буквално ли? = учуди се Еди.
- В общи линии. Казва се, че имало светкавица, „буря, несравнима с никоя позната в историята, стоварена от Зевс върху онези, които са си позволили да предявят претенции към мощта на боговете“. Големи земетресения, пропадащи сгради... и огромни вълни. Храмът на Посейдон се е намирал точно в сърцето на атлантската столица - бил е пряко свързан чрез канали с Атлантическия океан, тъй че на практика е бил на морското равнище. Текстът описва как невъобразими вълни помитат крайбрежието.
- Атлантида е потопена под вълните - унило констатира Мат. - Точно както твърдят легендите.
- Има и нещо друго. - Нина продължи да чете: - „Небесният камък полетя в небесата като гръмотевица и се насочи на северозапад.“ Северозапад... - повтори жената.
- Какво мислиш?
- Когато бях в Токио, някак си знаех, че нещо се намира в тази посока... на запад. Такаши каза двеста и шейсет градуса. Чудя се... - Уайлд отвори друга програма, която представляваше карта на света. - Тук е Атлантида - посочи едно петно, разположено между Португалия и Мароко. - А тук... - пръстът ѝ се премести на Япония - ...е Токио. На двеста и шейсет градуса на запад от него има пресечна точка с линията, идваща югоизточно от Атлантида, някъде... тук.
- Източна Африка - констатира Мат, като видя къде сочи Нина на картата.
- Това не ни помага много - коментира Еди. - Смяташ, че камъкът се е озовал там? Как?
- Вероятно се е получила някаква реакция. Вече знаем, че има способността да левитира благодарение на магнитните полета на планетата. Може би Нанталас го е презаредила или по-скоро го е изстреляла в небесата, след което е прекосил половината континент. - Нина скролна текста надолу. - Жрицата се е опитала да го намери.
- Как?
- Разполагала е с трите статуетки. Те са ѝ давали... Не искам да ги наричам видения, заради свръхестественото им звучене, но истината е, че след като получих такова, не знам как точно да ги определя. Нанталас казала на краля, че камъкът се е озовал... - Нина прочете превода няколко пъти, преди да успее да го предаде по смисъл: - ...мисля, че значението е „ковачницата на Хефест“. Хефест е бил богът на ковачите и занаятчиите. - Предвиждайки въпроса, Уайлд допълни: - Също така на огъня и вулканите.
- Смяташ, че камъкът се е озовал във вулкан?
- Като се има предвид какво друго се е случило в Атлантида, бих казала, че е напълно възможно. Чуйте това: „Планините на север от града бълват огън и прах. Островът се тресе, все едно боговете на земята, небесата и моретата разтоварват гнева си върху Атлантида“. Интересното е, че написаното е в сегашно време. Вече не става въпрос за летопис за идните поколения, а по-скоро за заключителни думи... „Вещицата Нанталас моли краля да пощади живота ѝ. Казва му, че може да открие небесния камък. Кралят я пита защо, след като той е донесъл само разрушение на империята, предизвикал е гнева на боговете. Тя му обяснява, че трябва да се построи нов храм за тях, а камъкът да бъде затворен в него завинаги, за да не може никой никога да повтори нейното богохулство.“ В крайна сметка е успяла да го убеди да я прати да го търси.
- Мамка му, тая мацка е имала дар слово - каза Мат. - Учуден съм, че не я е съсякъл на място.
- Мисля, че е била наясно, че дори и да открие камъка, ще бъде убита заради онова, което е сторила. Въпреки това кралят е смятал, че трябва да се опита - ако са успеели да умилостивят боговете, са имали шанс да спасят Атлантида.