Еди поклати глава.
- Всички знаем как завършва историята. Нанталас открила ли е камъка?
- Дори не знам дали е напуснала Атлантида, преди тя да потъне. Стигнах почти до края на текста. - Нина стана още по-сериозна, когато прочете последните няколко реда. - „Хората бягат, но в корабите няма място за всички. Една от планините се срути върху земята и от нея изригна колона от огън. Дори и великите светилища падат. Единствен Храмът на Посейдон е достатъчно здрав, за да устои, но не знам докога.“ След това... - жената посочи към последните думи на екрана на лаптопа, - ...буквите са много по-криви - писани са набързо. - „Кралят и кралицата избягаха. Смъртта скита по улиците. Земята не спира да се тресе. Боговете са ни проклели. Морето...“
- Какво?
Нина погледна косо Еди.
- Пише: „Морето се надига. Атлантида пада“. Това са последните думи от текста.
- Господи. Тези писания звучат като библейски.
- Все пак става въпрос за края на една цивилизация - тъжно заключи Уайлд. - Знаем, че е имало диаспора581, която е просъществувала няколко века, но погълнати последните останали атланти са били завладени, убити или абсорбирани от други култури. Всичко е свършило в онзи момент, в който Нанталас смята, че може да контролира земната енергия.
- Но се проваля. Буквално.
- Така е. Изглежда, е канализирала толкова много енергия в метеорита, че е предизвикала земетресения, вулканични изригвания, цунамита... - Нина посочи през централния прозорец навън, където другата подводница продължаваше да снима текстовете по стените. - Потопила е целия остров. Помня, че когато открихме Атлантида, някой излезе с теорията, че рухването на подземната вулканична калдера592 е предизвикало потъването му на дълбочина от двеста и петдесет метра. Ако наистина така се е случило, то причината е била неудържимото изпускане на земна енергия.
- Една жена е сторила всичко това? - учуди се Мат, не можеше да повярва.
- Един човек може да погуби милиони, ако пръстът му стои на копчето за изстрелване на атомна бомба. Общо взето, така се е случило. Атлантите не са знаели с какво си имат работа... арогантността и високомерието им са ги погубили. Както ти каза, Еди - било е, все едно да имаш ядрено оръжие единайсет хиляди години назад в миналото. Нямали са знанието и мъдростта да го използват правилно.
- Нима ние ги имаме сега? Въпросът му беше отчасти реторичен.
Последвалата неловка тишина беше нарушена от изпиукването на ЛИДАР системата.
- Какво беше това? - попита Нина.
- Не знам - призна си Мат и се обърна към пулта. - Това е далекомерът - означава, че нещо ново се е появило наблизо. Но не би трябвало...
Подводницата беше пометена от ударната вълна на шумна експлозия, последвана от още по-оглушителното кръмп от мачкане на метал, когато „Джипси“ имплодира пред очите им.
23
Шаркдозер“ беше пометена от ударната вълна.
- Господи! - изкрещя Еди. - Какво, да го вземат мътните, беше това?
Нина погледна през прозореца. Гледката беше неясна, заради вълнуващата се маса от балончета... Когато се проясни малко, разкри другата подводница - тя представляваше премазана развалина. Нещо беше експлодирало в близост до „Джипси“ и бе отворило назъбена дупка в корпуса ѝ - отделението за екипажа мигновено беше премазано като кутийка безалкохолно под гумата на камион. Вътрешността на куполовидния прозорец беше окъпана в бледочервена кръв.
Останките от Хейтър и екипажа му.
Мат пое управлението и се опита да отдалечи подводницата си от „Джипси“. ЛИДАР системата изпиюка отново.
- Има някой там долу! - изрева мъжът.
Далеч от стените на храма, които блокираха видимостта му, сензорът улови три нови сигнала - показа ги на екрана като една голяма точка и две по-малки. По-големият нарушител се намираше отпред и вляво, по-нагоре от тях, другите му спътници го следваха.
Еди се натисна в малкото отделение, за да погледне в монитора... и веднага забеляза нова заплаха:
- Мат, внимавай!
Малка точка се отдели от голямата и се насочи право към тях. Много бързо.
- Торпедо! - изкрещя австралиецът. Опита се да обърне „Шаркдозер“ на една страна, но голямата и тежка машина беше мудна...
Последва нова експлозия в близост до тях. Подводницата иззвъня като гонг, когато се наклони на една страна и се удари в руините. Сблъсъкът захвърли Нина в кабината и тя изпищя. Светлините премигаха и отново се завърнаха, но вече светеха доста по-слабо.