Зареваха аларми, безброй индикатори на пулта засвяткаха в предупредително червено.
- Пробив ли имаме? - попита Нина, уплашена.
- Ако имахме, вече щяхме да сме мъртви - отговори на въпроса ѝ Мат. - Изгубихме главното си захранване - ползваме резервното. Имаме и доста други повреди.
- Трябва да излезем на повърхността - каза Еди, в тона му се усещаше нетърпение.
- Адски си прав, че трябва! Дръжте се, ще освободя баласта. - Мъжът посегна към голям, оцветен в червено, лост на тавана и го дръпна.
Под тях се разнесе силен шум, подводницата се разтресе... но нищо друго не последва. Мат дръпна отново лоста. Пак нямаше никакъв резултат.
- Ах, мамка му...
- Какво има? - попита Нина. - Какво не е наред?
- Баластът не се освобождава, ето това не е наред! Вече трябваше да сме се изстреляли като балон, пълен с хелий!
- Развален ли е?
- Няма какво да му се счупи! Представлява огромна чугунена плоча, която се държи от електромагнит - когато спреш захранването, баластът пада, ние се издигаме!
- Остави издигането. - Еди му посочи предупредително към ЛИДАР екрана. - Просто ни разкарай оттук! Всичките три точки се приближаваха към центъра на монитора.
Мат отвори клапите и се опита да насочи „Шаркдозер“ надалеч от храма.
- Бавничка е - предупреди пасажерите си. - Имам усещането, че се е повредил тръстер.
Чейс мина покрай него, за да поеме част от манипулаториите контроли.
- Какво правиш? - попита го Нина.
- Проверявам какво не е наред. Малък монитор показваше картина от закачената на една от ръцете камера, която англичанинът раздвижи. Завъртя я така, че да огледа корпуса.
Мат пребледня, когато видя състоянието на единия тръстер, обвивката му беше разкъсана, под нея се показваха перките на витлото.
- Еди, насочи я надолу, под нас - нареди на Чейс и той изпълни заповедта.
Камерата показа двете шейни под „Шаркдозер“, бяха изкривени от сблъсъка с храма... по този начин бяха хванали в капан баласта между себе си и кила.
- Това чудо е приклещено там! Колко време ще ни отнеме да се изкачим на повърхността с помощта на тръстерите?
- Прекалено дълго! - Мат посочи навън. Комплект прожектори пронизваше мрачната вода.
Приближаваха ги бързо.
Вражеската подводница придоби очертания, когато попадна под прожекторите на „Шаркдозер“. В сравнение с утилитарния съд на Мат, онзи беше лъскав и със съвременен дизайн, дългият му нос напомняше за моторница. Вместо куполовиден прозорец, разполагаше с двойка дълги стъкла, които създаваха впечатлението, че машината ги гледа през присвити очи.
Останката от „Ивънър“ се изпречи пред тях.
- Мат, спусни се долу до нея - нареди му Еди. - Можем да я използваме за прикритие.
- Аха, възможно е обаче да се ударим, ако се приближим прекалено много! - Въпреки това мъжът насочи „Шаркдозер“ натам.
Нина погледна към ЛИДАР екрана. Враговете им променяха курса си, за да им пресекат пътя.
- Можем ли да им избягаме?
- На подводницата ли? - учуди се Трули. - Нямаме никакъв шанс, дори да разполагахме с главното си захранване. Тя е „Мако“; познавам пича, който ги прави. Това е лодка за удоволствия, играчка за милионери - но въпреки това може да се движи. - Мат се намръщи. - Няма начин да е стигнала до тук сама. Максималният ѝ обхват е около стотина километра...
Доближиха останката и Трули насочи цялото си внимание върху управлението на подводницата. Разкъсан метал се протягаше навън от смазания корпус, мястото беше пълно с отломки. Нина наблюдаваше приближаващите чирепи с нарастващо безпокойство. Погледна към ЛИДАР екрана.
- Боже мой! Има някой точно над нас!
На около петнайсет метра от кърмата на „Шаркдозер“ се намираше малка точка. Еди побърза да измести ръката, за да ползва видимостта на камерата ѝ. Още светлини се появиха в мрака.
Англичанинът веднага разпозна оборудването. Дълбоководен костюм, смесица от традиционната водолазна екипировка и специална система за гмуркане в големи дълбочини; торсът и шлемът бяха неподвижни, позволяваха на водолаза да диша обикновен въздух, без да има опасност от някакво прегъване на маркучите, крайниците бяха в стандартен неопренов екип. Еди беше използвал дълбоководни костюми на няколко пъти и познаваше добре възможностите им, бяха изключително бързоподвижни благодарение на вградените им тръстери.
Също така знаеше какво може да стори оръжието на гмуркача.