Опонентът им разполагаше с автомат АСМ-ДТ, беше руско производство за опериране под и над вода. На суша стреляше със 5,45-милиметрови патрони като на „Калашников АК-74“; под повърхността използваше същите гилзи, но вместо куршуми изстрелваше петнайсетсантиметрови хидродинамични пирони.
В този момент оръжието беше насочено към „Шаркдозер“.
- Идва! - беше всичко, което успя да каже Еди...
Водолазът откри автоматична стрелба и посипа корпуса на подводницата с пирони. Мат беше предприел избягваща маневра, но нямаше полза от нея - тромавата машина бе лесна мишена от такова близко разстояние.
Във вътрешността на „Шаркдозер“ се разнесе остро дрънчене от проникващите в метала пирони. Чу се глухо туптене, което беше последвано от ескалиращо съскане - подводницата се разтресе. Извиси се сирена, засвяткаха още червени светлини.
- Тоя уцели цистерна с въздух! - съобщи Трули.
Нина посочи към „Ивънър“:
- Мат, виж там! - В корпуса на кораба се намираше огромна дупка, която се извиваше към главната му палуба. - Можем ли да минем през отвора?
- Малко е тесничък, но ако така ще избегнем куршумите, съм съгласен да опитаме! - отговори на въпроса мъжът и промени курса.
Еди премести манипулаторната ръка така, че да имат видимост към своя нападател. Онзи беше обърнал автомата си и сменяше големия му странен пълнител.
- Презарежда. - Имаме няколко секунди.
- Няма да ми стигнат за нищо, друже! - оплака се Мат и поведе подводницата през отвора. Назъбени метални нокти посягаха към корпуса й от всички страни, пред тях се изпречи нещо по-голямо - изкривена стоманена греда.
- Дръжте се!
Трули се съсредоточи върху лостовете и завъртя машината на една страна.
Няколко свободно плаващи обекта се удариха в нея - Нина се държеше за стола на Мат, но Еди беше захвърлен грубо към стената. Гредата остърга горната част на „Шаркдозер“, която беше от стъклопласт. Чу се силно трещене, като че ли металът беше изтръгнат от гнездото си, след което подводницата продължи да плава на една страна... Нищо не я възпрепятстваше.
Мат отново върна машината в нормалното ѝ положение.
- Какво прави преследвачът ни?
Еди намери отново водолаза, онзи беше презаредил и плуваше след тях през прохода.
- Настига ни. - Погледна напред. „Шаркдозер“ достигаше края на смачкания тунел. - Мат, когато стигнеш до върха, завий рязко надясно.
- Но това няма да...
- Просто го направи! - Чейс раздвижи манипулаторната ръка отново, протегна я навън и назад.
- Завивам! - предупреди ги Мат и натисна контролите до края. Тръстерите на „Шаркдозер“ се завъртяха и осигуриха на подводницата стабилен завой.
Еди разтвори ноктите и плъзна ръката назад - машината напусна разрушената палуба на „Ивънър“. Потърси светлините на преследващия ги водолаз.
Най-накрая ги видя на монитора, бяха доста по-близо от преди малко. Чейс бутна и усука джойстика, все едно искаше да нанесе юмручен удар с ръката, затвори отново ноктите ѝ...
Те се обвиха около гръдната част на дълбоководния костюм.
Еди стегна ноктите по-здраво, нападателят им се опитваше да се освободи от хватката. Ако успееше да го смаже или поне да му пробие костюма, това до голяма степен щеше да реши изхода от...
Мъжът насочи оръжието си... но не към подводницата, а към самата ръка. От дулото му бликнаха газови струи, които съпътстваха всеки един изстрел; в кабината се разнесе дрънчене - една от светлините на пулта засвети предупредително.
- Мат, какво стана?
Трули провери приборите.
- Повредил е хидравликата на ноктите!
- Блокирали ли са? - Камерата показваше гмуракача, той беше обърнал оръжието си и налагаше ръката с приклада му. Без хидравлично налягане, ноктите скоро щяха да се отворят.
Когато това се случеше, водолазът щеше да поднови атаката си - почти от упор.
На Еди му хрумна да запрати мъжа в останката от „Ивънър“, но „Шаркдозер“ вече се беше отдалечил от нея. Вместо това задейства спомагателната ръка. Гледката на монитора се прехвърли от камерата на главния манипулатор към тази от по-малкия му придатък. Чейс протегна механичния придатък. Парализираните нокти и уловеният в капана им водолаз се появиха на екрана.
Англичанинът видя лицето на врага през шлема му. Изглеждаше изненадан, но изненадата му бързо се смени със страх, когато забеляза какво го доближава. Насочи оръжието си напред, но манипулаторната „длан“ вече беше пред очите му...
Еди не се опита да го сграбчи. Вместо това натисна един бутон, на който пишеше „Свредел“.