Инструментът бързо напусна мястото си от китката на манипулатора и зае позиция за работа, малката ръка се прибра на една страна, за да не му пречи. Диамантеният връх на двайсетсантиметровия свредел от волфрамов карбид се удари в шлема на водолаза, в опит да пробие твърдия материал.
Преди мъжът да успее да изпищи дори, Чейс започна да пробива.
На мощния механизъм му отне по-малко от секунда, за да премине през поликарбонатовия шлем. Сега вече мъжът изпищя... писъкът му бързо беше заглушен от нахлулата като артилерийски снаряд в дълбоководния костюм вода. Прозрачният купол се изпълни с розова пяна.
Допълнителната тежест на водата най-накрая успя да освободи костюма от хватката на осакатените нокти. Мъртвият мъж се понесе бавно към развалините на „Ивънър“.
Еди кимна доволен.
- На това му викам да си почистиш зъбите с бургия.
Нина му хвърли отвратен поглед.
- Поне не каза: „Падна ми на бургията!“. - Жената погледна към ЛИДАР екрана. Голяма част от него показваше останките от потъналия кораб, вторият водолаз навярно се беше скрил някъде сред тях.
„Мако“ променяше курса си и се насочваше към тях.
- Еди - обърна се към англичанина Мат, беше разтревожен, - използвай другата ръка, за да видиш какво има под нас. Ако успеем да освободим баласта, ще достигнем повърхността за три минути.
Чейс изпълни нареждането. „Шаркдозер“ се разтресе, когато манипулатора се протегна надолу. Нина гледаше ту ЛИДАР екрана, ту монитора на Еди.
- Виждаш ли баласта?
- Чакай малко... ето. - Долната част на подводницата се появи на дисплея. Металният товар все още беше заклещен между изкривените шейни. Чейс доближи ръката по-близо...
Рязко спря.
- Какво стана? - попита съпругата му.
- Не знам. - Опита отново, като натисна по-силно лостовете, но манипулаторът не можеше да отиде по-напред. - Мат, не мога да го достигна.
Австралиецът хвърли поглед на монитора.
- Защото само толкова може да се разпъне - пробвай спомагателната ръка и виж дали ще стигне.
- Ти не знаеш ли? - учуди се Еди.
- Подводницата не е проектирана да се чеше по корема! Нито да бяга от торпеда, в този ред на мисли.
- Като се заговорихме - притеснена, се намеси Нина, - мисля, че се готвят да изстрелят още едно по нас.
Звукът, който се разнесе от ЛИДАР системата, потвърди страховете ѝ. Пред противниковата подводница се появи нова точка, тя приближаваше бързо. Мат се опита да завие, но повреденият „Шаркдозер“ реагираше още по-бавно от преди.
- Мамка му! Ще ни удари!
Нина се хвана здраво, но знаеше, че това няма да ѝ е от полза. Първото торпедо на „Мако“ беше унищожило подводницата на Хейтър и бе убило всички на борда ѝ, така че нямаше защо да смята, че тяхната ще издържи повече. Втренчи се безпомощно в ЛИДАР екрана, снарядът щеше да ги връхлети всеки момент...
Еди изостави опитите си да освободи баласта и стрелна ръката към торпедото.
Екипажът на „Шаркдозер“ беше захвърлен в стената на подводницата, когато ударната вълна от нова експлозия ги помете като валяк. В пътническото отделение се спука един въздухопровод и от него заизлиза струя сгъстен газ. По корпуса на машината отвън се посипаха отломки.
Задействаха се още аларми, пултът за управление приличаше на войска от червени светлини. Мат се върна на мястото си и се опита да си възвърне контрола над подводницата.
Нина притисна длан в челото си и усети топла влага от кръв под нея.
- Какво се случи? - попита тя Еди.
- Хванах торпедото - отвърна ѝ той. През левия прозорец се виждаше манипулаторната ръка - или поне онова, което беше останало от нея. Металният крайник беше отрязан в китката, кабели и хидравлични маркучи висяха като разкъсани сухожилия.
Мат успя да стабилизира „Шаркдозер“ и завъртя един вентил на тавана. Разнесе се пронизително скърцане.
- Колко въздух ни остава? - попита Нина.
Нямаше нужда от отговор, разтревоженото изражение на инженера ѝ подсказа, че ужасното положение, в което се намираха, току-що беше станало още по-лошо. Подводницата се олюля несигурно, когато Трули включи тръстерите.
Последва ново предупреждение от ЛИДАР системата. Еди помисли, че е ново торпедо, но не беше. Третият враг - още един водолаз в дълбоководен костюм - изникна от развалините на „Ивънър“.
- Настигат ни и от двете страни, Мат.
- Виждам, виждам! - отвърна мъжът. - Не можем да им избягаме.
Еди посочи зад рамото си към мрачните сенки на океанското дъно:
- Там долу! Ще се снижим в руините.
Нина поклати глава.