- Не са достатъчно високи, за да ни скрият - но се сещам за нещо, което е - каза жената, изпълнена с надежда. - SBX! Достатъчно голяма е, за да ни осигури прикритие.
- Също така е в достатъчно лошо състояние, за да ни приклещи, че и по-зле - предупреди Мат.
- Поне имаме някакъв шанс.
Трули плъзна „Шаркдозер“ по новия му курс, на лицето му се беше изписало безпокойство. Дъното на океана се показа на ЛИДАР екрана: наближаваха ръба на разкопаната зона. Пред тях лежаха още много руини - атлантската столица се простираше надалеч от сърцето на града - но те бяха скрити под ласките на единайсет хилядолетия.
- Къде е?
Еди погледна екрана. Подводницата „Мако“ и водолазът ги следваха... и ги настигаха.
- Зад нас са и приближават. Мат, колко зле сме ударени?
- Ще ми е по-лесно да ти изброя какво не е счупено - отговори австралиецът, като видя светещите в червено лампички на пулта. - Мощността ни пада, тръстерите са повредени, също и... - Лицето му посърна на мига.
- И?
- Остават ни около десет минути, преди да ни свърши въздухът. Системата е засегната.
- Не можа ли да започнеш с това?
- Чакай малко, значи, дори и да се измъкнем от тези момчета, дето ни преследват, пак няма да успеем да се доберем до повърхността? - попита Нина. - Чудесно!
Първите следи от останките на SBX се появиха в единия край на ЛИДАР екрана.
- Единственият начин да се доберем до горе, преди да се задушим, е да успеем да освободим баласта. Може би ще съумея да го ударя в някоя отломка - каза Мат.
- Не и с онези задници по петите ни. - Еди обмисли нещо за момент и взе решение: - Трябва да се отървем от тях.
- Как? - учуди се съпругата му. - Те имат автомати и торпеда, а ние нокти, които не работят.
- Пак е нещо. - Мъжът погледна напред. От тинята стърчаха метални останки, които все повече се сгъстяваха. Навлязоха в руините на SBX. Мат зави, за да избегне нещо, което приличаше на огромна черупка от яйце: това беше част от големия купол от стъклопластика, който някога покриваше главната локаторна антена на платформата.
Еди отново погледна към ЛИДАР екрана. Преследвачите им ги настигаха - подводницата беше малко по-близо от водолаза.
- Изследвали ли сте това място?
- Не - отвърна Мат. - Това е гробница - достъпът до нея е забранен. Единствените, които са допускани, са водолазите на Военноморските сили.
- Значи, не знаеш какво има там? - Инженерът поклати глава. - Поне всички сме в една лодка. Онази, която пътува към Залива на лайната!
„Шаркдозер“ кривна на една страна, за да избегне издигнала се като пилон греда. Тя беше една от шестте гигантски подпори на SBX. Бетонният цилиндър беше заобиколен от гнездо от оплетен метал.
- Еди, дай ми някакви насоки - настоя Мат.
Чейс посочи към една дълга греда, която стоеше почти хоризонтално над развалините:
- Можем ли да се проврем под нея?
- Да, но от другата ѝ страна може да има всичко.
- Не искаш ли да надникнеш?
- Не изгарям от желание.
Нина видя на монитора, че от оръжието на водолаза излизат мехурчета.
- Онзи отново стреля по нас!
- Но още по-малко ми се иска да получа пирон в задника! - Мат бързо си промени решението и завъртя „Шаркдозер“ в посока към изпречилата се греда. Два остри шипа, дълги по петнайсет сантиметра, одраскаха задницата на подводницата, когато осъществи маневрата. - Какво искате да направя?
- Просто продължи напред и се увери, че онзи ще ни последва под гредата - отговори му Еди и пое управлението на механичната ръка. Светлините от вражеската „Мако“ озариха екрана. Още няколко секунди и щеше да им е невъзможно да избегнат ново торпедо. Чейс задейства манипулатора и го насочи напред, за да получи видимост от камерата му. Дългата греда се изпъчи пред прожекторите на подводницата. Еди вдигна нависоко ръката, така че парализираните ѝ нокти да се блъснат в нея. - Когато минеш под гредата, обърни така, че онзи да не може да стреля по нас.
- Нямам къде да завия! - Пространството пред тях беше задавено от разкъсаните отломки на радарната платформа.
Наближиха...
Протегнатата ръка се удари в гредата, ноктите ѝ се захванаха за ръба ѝ... и послужиха за опора. „Шаркдозер“ се плъзна рязко нагоре, малко преди половината от повредения вече манипулатор да се откъсне. Мат включи тръстерите на задна скорост, за да спаси машината си от сблъсък с изпречилата им се бетонна стена.
Зад тях гредата се разтресе, предсмъртният ѝ стон се разнесе като ехо в ледените води... след което се сгромоляса на дъното на океана.