Повлече със себе си и вражеската подводница. Тя беше запратена в тинята. От сблъсъка пилотът ѝ се удари в пулта за управление и изпадна в безсъзнание.
На екипажа на „Шаркдозер“ не му беше до празнуване. Дори на задна скорост, подводницата не успя да избегне сблъсъка с бетонната стена. Мат се опита да я завърти, за да не се натресат челно...
Последва зловещо хрущене от бронята, която предпазваше куполовидния прозорец, самият той изстърга пронизително, когато се удари в бетона. Тънки линии се разнесоха по стъклото от мястото на удара. Последва ново сътресение, което захвърли екипажа на подводницата - то беше причинено от манипулаторната ръка, която се извади от гнездото си и повлече цял участък от обшивката на корпуса след себе си. Отдолу се разкри цистерна с въздух под налягане, тя се намираше до отделението за пътници. ЛИДАР екранът угасна, сканиращите му лазери бяха изтръгнати от подводницата.
„Шаркдозер“ се завъртя в кръг и се спря в част от разрушената структура на SBX. Първа се съвзе Нина.
- Добре ли сте?
Мат стискаше лявата си ръка, от нея течеше кръв. На ръба на пулта за управление имаше червено петно.
- Малко се поударих. - Мъжът се опита да се пошегува с положението си. - Еди, добре ли си, друже?
Чейс беше захвърлен в задната част на отделението, точно под люка на подводницата. Около него беше пълно с разпилени инструменти.
- Един лаптоп ме удари по главата, но като изключим това, съм бомба - отвърна англичанинът и погледна лошо към компютъра. - Спипахме ли го?
Мат се опита да отмести „Шаркдозер“ от стената. Машината реагираше по-бавно от всякога. Въпреки това мъжът успя да я обърне.
- Да, да, спипахме го! - Вражеската подводница беше заклещена под падналата греда.
- Чудесно - каза Нина, звучеше едновременно облекчена и обезпокоена. - Къде е обаче другият...
Отговориха ѝ петнайсетсантиметрови пирони, които пробиха корпуса на „Шаркдозер“.
24
Водолазът се намираше до съюзническата си подводница, откъдето откри огън със своето оръжие АСМ-ДТ. Автоматът изплю последните си пироноподобни куршуми в повредената лява страна на „Шаркдозер“. Кобалтовосинята стомана на корпуса беше прекалено дебела, за да могат те да преминат през нея, но върховете им се забиваха с такава сила, че успяваха да се покажат от другата страна като бодлите на таралеж.
Подводницата обаче имаше слабо място.
Последните два пирона уцелиха куполовидния прозорец. Независимо че беше по-дебел, отколкото амунициите дълги, те проникнаха в него и се спряха на около два сантиметра от самата вътрешност на машината. В кабината се разнесоха звуци от пукащо се стъкло - нови линии се появиха на него, те водеха началото си от двата заседнали куршума.
- Мамка му! - Това беше най-сериозната проява на страх, която Нина и Еди някога бяха чували от Мат, мъжът потръпна, когато видя напукания прозорец.
Еди се затътри към него.
- Колко е зле?
- Може да поддаде всеки момент! - Докато наблюдаваха стъклото, една пукнатина бавно си проправи път с дрезгав писък.
Водолазът сменяше пълнителя на автомата си.
- Още един изстрел ще ни довърши - осъзна Чейс. Оставаха няколко секунди, докато онзи презаредеше, а те нямаше как да го спрат...
Всъщност имаше един начин. Със самата подводница.
- Премажи го! - излая Еди.
- Може да спукаме стъклото! - възпротиви се Мат.
- Така или иначе, сме мъртви - направи го!
Трули неохотно подкара подводницата напред. Вниманието на водолаза беше заето от презареждането, той не успя веднага да разбере за надвисналата опасност - стори го едва когато прожекторите на „Шаркдозер“ го осветиха. Изненадан, мъжът замръзна за момент, след което посегна към управлението на собствените си тръстери, което се намираше на гърдите на костюма му...
Прекалено късно. Подводницата го удари и го помете към колабиралата преди малко греда. Прозорецът на съда издаваше заплашителни звуци.
Дълбоководният костюм се беше заклещил за изкривената броня на „Шаркдозер“. Водолазът задейства тръстерите си, но дори и с тях не успя да се освободи. Върна се към опитите си да презареди автомата и най-накрая съумя да сложи новия пълнител. Дръпна лоста за зареждане и насочи дулото на оръжието към напукания купол...
Подводницата го изблъска в бетона и отскочи назад. Дори при скорост само от един възел601, масата на „Шаркдозер“ беше достатъчна, за да бъде ударът смазващ. Гърбът от стъклопласт на дълбоководния костюм се разцепи, един от маркучите за кислород се скъса и изпусна струя балончета във водата.