Водолазът беше все още жив благодарение на твърдата черупка на костюма. Сблъсъкът с бетона го беше освободил от бронята на подводната машина и той се понесе свободно във водата. Мъжът вдигна оръжието си...
Еди се хвърли върху рамото на Мат и пое управлението - с едната си ръка завъртя подводницата на една страна, а с другата даде пълна мощност на двигателите.
Тръстерите се задвижиха в отговор на командите му, „Шаркдозер“ се завъртя в оста си. Уязвимият прозорец се изгуби от полезрението на водолаза, а повреденият десен тръстер се нахвърли отгоре му. Откритите му перки прорязваха водата във вихър от пяна...
Подводницата се разтресе, ревът на двигателите отстъпи място на месестото трък-трък-трък, преди тръстерът да откаже изцяло - беше се задръстил. Нова червена светлина се присъедини към останалите на пулта за управление. Навън водата се оцвети в тъмночервено. Автоматът се понесе бавно наоколо, част от ръката на водолаза продължаваше да стиска приклада.
- Сега определено ми падна на перката - каза Еди, като дишаше тежко.
Нина гледаше как оръжието плува към дъното на океана, след което насочи вниманието си към повредения прозорец. Сблъсъкът беше уголемил повечето от пукнатините му.
- Мат, колко време имаме, преди стъклото да се счупи?
- Няма как да знам - призна си Трули и насочи подводницата надалеч от увеличаващата се червена мъгла навън. - Може би няколко часа... или две секунди.
Еди преброи до две под мустак.
- Едната опция отпадна, така че нека се надяваме, че ще са часове, а?
- Дори и да издържи толкова, пак сме прецакани! Разполагаме само с един работещ тръстер, на който ще му трябва доста време, докато ни изведе на повърхността, а след около пет минути въздухът няма да става много за дишане.
- Колко ще можем да издържим? - попита го Нина.
- Тримата в това малко пространство? Ще минат около десет минути, докато припаднем, най-много петнайсет. След двайсет ще бъдем мъртви от отравяне с въглероден диоксид.
Еди стисна устните си.
- Няма ли как да поправим системата?
- Не и от вътре. - Мат потъна в мястото си. - Не исках аз да съм човекът, който ще го каже, но... ще умрем.
- Ами другата подводница? - попита Нина. Светлините на „Мако“ продължаваха да светят ярко. - Има ли начин да се скачим с нея?
Австралиецът обмисли въпроса и отговори, в гласа му се усещаше слаба надежда.
- Разполага със стандартен порт за скачване, така че да... но първо трябва да я извадим изпод оная греда.
Еди се върна при управлението на ръката.
- Имаме ли достатъчно мощност, за да ползваме манипулатора?
- Трябва да пробваш.
Мат щеше да насочи „Шаркдозер“ към хванатата в капан подводница, но Чейс му каза да не го прави.
- Нека първо проверя нещо... - Мъжът раздвижи работещата ръка и протегна здравия ѝ спомагателен манипулатор. - Свали ни ей там долу. Ще взема автомата.
- За какво ти е? - попита го съпругата му.
Еди кимна към другата подводница. Пилотът се виждаше през прозореца ѝ, все още беше в безсъзнание.
- В случай че се качим на борда и онзи приятел там се събуди. - Наклони ръката към дъното на океана. Отне му няколко опита, но накрая стоманените пръсти уловиха оръжието. - Добре, хванах го. - Чейс разтърси манипулатора, за да се отърве от мъртвата ръка на водолаза от приклада на автомата, след което го насочи към върха на „Шаркдозер“, където пусна АСМ-ДТ-то върху люка на машината.
Мат насочи повредената си подводница към тази на врага. За първи път им се удаде възможността да огледат добре машината на опонента им. Принципно „Мако“ можеше да се гмурка на дълбочина до триста метра. Също така не беше модел, проектиран за военни цели, но машината пред тях бе модифицирана за агресивни действия. На хълбока ѝ беше заварена торпедна установка, едно от торпедата все още беше на мястото си.
- Малко кърпена работа ми изглежда - предложи своето инженерно мнение Мат.
Торпедото беше подводният еквивалент на бързо стъкмена бомба - представляваше метална тръба със сгъстен въздух, със собствен взривен заряд, активиращ се при контакт или в близост до целта си.
- Въпреки това действа безотказно. - Нина напомни за съдбата на подводницата на Хейтър.
- Така е. Макар че явно машината е била модифицирана набързо.
- Целта ѝ е да ни убие - вметна Еди. - Или по-точно, да убие Нина. Това навярно е дело на тоя момък Глас.
- Как е узнал къде се намираме? - учуди се жената.
- Можеш да го питаш, като го видиш - каза Мат.