- Какво искаш да кажеш?
- Вероятно се навърта наоколо. Тази подводница не може да стигне до тук сама - няма такъв обхват. Корабът майка трябва да е наблизо. Така че, ако пилотът ѝ е още жив, можете да го питате как да откриете плавателния съд... и Глас.
Еди сви юмруци.
- Определено ще го направим.
- Първо трябва да се качим на борда ѝ - напомни му Нина.
Трули приближи още повече „Шаркдозер“ до приклещената подводница.
- Еди, нека аз свърша това. - Мъжът пое управлението на манипулатора. - Може да се окаже доста трудно...
Мат забута гредата с онова, което беше останало от ръката. Машината им се разлюля.
- Точно от това се опасявах, че няма да имаме достатъчно тяга само с един работещ тръстер. Еди, дръж гредата така. Аз ще се опитам да я поместя.
Мина една напрегната минута в опити, „Шаркдозер“ се люлееше насам-натам, докато манипулаторът стържеше по метала. Гредата бавно се плъзна по корпуса на „Мако“.
- Хайде, още малко - каза Чейс. - Можем да го направим!
- Това е всичко, на което машината е способна!
Разнесе се пронизително скърцане, когато ръката се плъзна по ръждясалата стомана. Еди сподави надигналата се в него ругатня, опитваше се да държи манипулатора на едно място. Гредата продължаваше да се отмества сантиметър по сантиметър, но не знаеше дали това ще е достатъчно...
Тръстерът извиси жален вой.
- Губим мощност! - изрева Мат. - Еди, напъни я!
Последен шанс...
Чейс забута с ръката напред. „Шаркдозер“ се наклони на една страна - гредата се освободи и задра по „Мако“, преди да се стовари с трясък върху отломките и тинята долу.
Мат закара подводницата им до тази на врага.
- Все още не сме готови - съобщи той. - Трябва да я обърнем така, че да получим достъп до люка в долната ѝ част.
- Но ей тук отгоре има друг - посочи Еди.
- Така е, но ние разполагаме само с горен люк. Не мисля, че дозерът ще се радва да я обърнем с главата надолу в това ѝ състояние! Както и да е, в горната част на „Мако“ има кука - ако успееш да я уловиш, ще можем да я преобърнем. Куката е неподвижна, така че веднъж да я хванем, няма мърдане. Надявам се.
Мина още една ценна минута, докато Чейс се опитваше да види куката през прозореца и да я сграбчи. Най-накрая като че ли успя. Мат провери нивото на въздуха, намръщи се и след като измърмори: „Хайде по-бързо да приключваме с това“, включи тръстера на пълна мощност.
Ръката изскрибуца и се опъна, но издържа на натоварването. Обвити във вихър от пясък, двете подводници се заиздигаха бавно нагоре...
Задейства се нова аларма, която наподобяваше печален пулсиращ крясък.
- Боже, какво има сега? - изпъшка Нина.
- В момента сме на аварийно захранване - съобщи Мат. - Тази аларма ни предупреждава, че ако не стигнем до повърхността до пет минути, никога няма да успеем да го сторим!
- Ти си построил това проклето нещо - започна Еди. - Не можа ли да му сложиш някакви по-приятни мелодии?
Трули се засегна и изключи предупредителния сигнал.
- На следващата подводница, която проектирам, ще сложа само птичи песни и църковни хорове за аларми. Ако ми се удаде възможност де. - Мъжът погледна през прозореца. Намираха се на около шест метра от дъното на океана. - Добре, трябва да е достатъчно.
Чейс освободи ръката, а Мат насочи подводницата под „Мако“, която стоеше неподвижно във водата. Прожекторите осветиха коремния ѝ люк.
- Така, ето го. - Трули смени картината на един от мониторите и на него се появи онова, което се намираше точно над тях. - Само трябва да ги изравня...
- Можем ли да ти помогнем с нещо? - попита го Нина.
- Да, отидете при люка и когато ви кажа, дръпнете жълтия лост надолу. Той заключва скобите за скачване. В момента, в който ги обезопасим, ще източа водата от яката между двата люка и ще можем да отворим този на другата подводница.
В гласа на Трули се усещаше притеснение, мъжът беше много по-разтревожен, отколкото показваше.
- Какво има, Мат?
- Много неща! - На екрана се появи люкът на другата подводница. Мъжът намали, за да се изравни с него. - Просто бъдете в готовност до лоста.
Еди и Нина си размениха притеснени погледи, но сториха онова, което Трули им нареди. „Шаркдозер“ спря под другия съд.
- Така, изравних ги. Време е да...
Чу се леко пърхане от двигателите и „Шаркдозер“ се понесе нагоре. Скърцането на метал в метал беше надвито от оглушителното дум, което отекна във вътрешността на подводницата. Мат се провикна:
- Дърпайте!
Еди и Нина сграбчиха лоста и приложиха върху него цялата си обща тежест. Той помръдна няколко сантиметра, след което заседна.