- Мат! - провикна се жената. - Заяде!
Трули не отговори нищо, очите му не се отместваха от монитора. Завъртя подводницата с няколко градуса, преди рязко да я насочи нагоре. Съдът се разтресе от новия сблъсък.
- Сега!
Този път лостът извървя целия път до долу. Глухо изщракване подсказа, че скобите са се затворили, те държаха двете подводници здраво една за друга. Мат въздъхна.
- Господи! Не вярвах, че това ще проработи.
- Чак сега ни казва! - измърмори Нина, но също въздъхна с облекчение.
Над главите им се разнесе съскане, което означаваше, че свързващата яка е обезводнена. Мат провери отново един индикатор, за да се увери, че скобите са стегнати здраво, след което отиде до люка и се опита да го отвори внимателно. Нина отскочи, когато от отвора върху нея се изсипа морска вода - последните неизпомпани от апаратурата остатъци. Трули отвори още повече люка. Автоматът тръгна да пада в отделението за пътници, но Еди го хвана, преди да успее да стигне пода.
Люкът на „Мако“ се виждаше на върха на яката, от боядисаната в бяло стомана се стичаха студени капки.
- Можем ли да минем през него? - попита Нина. - Заключен ли е?
Мат се изкачи по стълбата, дръпна лоста за освобождаване и завъртя клапана, който отваряше люка.
- Кражбите на подводници не са всекидневен проблем, така че никой не ги заключва.
- Само защото ни спаси животите, не ти дава право да се правиш на умник. - Въпреки критиката си, жената му се усмихна.
Когато Трули отвори люка, в помещението нахлу въздух. Двете подводници изравняваха вътрешното си налягане. Мат тъкмо щеше да поеме по втора стълба, когато Еди го спря.
- Нека аз мина отпред - каза му и вдигна автомата. - За всеки случай.
Изкатери се и спря точно на върха на шахтата, за да надникне в кабината. Нямаше никакво движение в нея. С насочено напред оръжие, Чейс изкачи останалата част от стълбата.
Ослуша се - чуваше се единствено тихото мъркане на вентилационната система. Кабината беше изключително луксозно обзаведена в сравнение с утилитарния вид на „Шаркдозер“ - на всяко кожено кресло имаше илюминатор, който даваше възможност на пътниците да наблюдават случващото се извън подводницата. Еди се интересуваше от едно-единствено място - това на пилота.
Онзи беше с гръб към него, но ръката му висеше безжизнено на една страна. Чейс облегна оръжието си на стола, отиде до него - беше жив, но в безсъзнание и с окървавено лице.
Един от мониторите, забеляза Еди, показваше нещо подобно на навигационна схема. Средата ѝ вероятно представляваше настоящата позиция на подводницата, от нея тръгваше една червена линия. Може би беше запис на маршрута ѝ?
- Безопасно ли е? - провикна се Нина, главата ѝ се показа от отвора в пода като на лалугер.
- Аха - отвърна Чейс и побутна пилота с дулото на автомата. Мъжът изстена едва. Нина се качи на борда, Трули я следваше по петите. - Мат, какво мислиш, че е това? - Англичанинът посочи към екрана.
- Инерционна навигационна система.
- Тази линия нейният маршрут ли е?
Австралиецът погледна по-внимателно дисплея.
- Да, дошла е от... - обърна се към Еди. - Стартовата ѝ позиция се намира на по-малко от четири километра от тук! И не е на повърхността... това чудо разполага и с дълбокомер. Корабът майка всъщност е друга подводница.
- Такава, която държи по-малки подводнички в себе си? - скептично попита Нина. - Въобще някой произвежда ли подобни съдове? Не сме герои от филм за Джеймс Бонд!
- Разбира се, че съществуват такива машини. Ако една мегаяхта не отговаря на изискванията на клиентите, има компании, които могат да ги конструират - срещу съответната сума, естествено. Ярък пример е „Феникс-1000“, също така се сещам за една руска фирма, която пусна два модела на пазара.
- Глас може да си позволи подобна подводница - каза Еди.
- Възможно е - съгласи се Нина. - Какво ще правим сега?
- Трябва да се върнем на повърхността - отговори Мат и се насочи към кабината.
- Къде отиваш? - попита го Чейс.
- Трябва да откача „Шаркдозер“, друже! Много е голяма и тежка, за да я влачим с нас. - Мъжът се върна в другата подводница.
Нина отново усети нещо в гласа му - насилено безгрижие и прикрита загриженост. - Този път и Еди забеляза преструвката.
- Мат, какво правиш? - попита го той, когато някъде отдолу се разнесе метален трясък. Двамата със съпругата му си размениха тревожни погледи и хукнаха към люка. - Мат!