Тамара погледна към приборите, после навън през прозореца.
- Ще я преминем... след минута.
- Имам въпрос - намеси се Максимов, стискаше руля толкова силно, че сухожилията му бяха изпъкнали по косматите му ръце като спирачни кабели. - Как се приземява самолет? Честно казано, дори нямам представа как се пилотира! - наемникът погледна с надежда към Чейс. - Ти имаш ли?
- Никаква. Вече пет години пилотирането е в списъка ми с неща, които да направя в живота си! - Еди погледна Ти Ди. - Можеш ли да му асистираш? Не ми се иска да участвам в трета самолетна катастрофа само за единайсет месеца.
Тамара се усмихна едва.
- Няма проблем. Това е още една от причините да купя... Ан. Ако го обърнеш срещу вятъра, скоростта му ще е... нула възела. Така просто ще се понесе... надолу.
- Шегуваш се. - Нов опит за усмивка проби през болезнената гримаса на жената. - Не се шегуваш. Уха. Май руската техника не е чак такъв боклук.
- Хей! - възрази Максимов.
Еди се ухили и се върна в отделението за пътниците. Струтър беше излязъл от вцепенението си и се опитваше да откопчае ремъците.
- На твое място не бих го правил - предупреди англичанинът. - Може малко да раздруса.
* * *
Двайсет минути по-късно самолетът беше приземен цял (малко или повече) пред погледите на прокудените зимбабвийци. Чейс им се бе обадил предварително по радиото, за да ги уведоми, че ще се нуждаят от медицинска помощ; оказа се, че трима от присъстващите бяха лекари. Образованите специалисти бяха основни цели за главорезите на правителството. Двама от медиците подхванаха Ти Ди и я заведоха до най-близката сграда, за да ѝ окажат първа помощ. Третият искаше да види раните на Еди, но англичанинът имаше да свърши нещо преди това.
Максимов го последва до самолета.
- Беше лесно! - заяви доволен руснакът. - Може би трябва да стана пилот, да?
Въпреки уверенията на Ти Ди, кацането на Ан-2 въобще не беше леко. Еди се опита да раздвижи скования си гръб и болящия го врат.
- Може би ти трябва още малко практика. - Максимов се разсмя.
- Господин Чейс? - Еди се обърна и видя Джапера Тангуери - тя беше една от онези, на които помогна да избягат от Зимбабве преди няколко години. Макар жената да беше в началото на трийсетте си години, стресът и болката, отпечатани на лицето ѝ, я правеха да изглежда на средна възраст; бе станала свидетелка на убийствата на почти всички членове на семейството си, извършени от зимбабвийската милиция. Оцеля само едно от децата ѝ - осемгодишното момче, което сега надничаше иззад полата на майка си към Чейс. - Какво се случи? Освободихте ли затворниците от Форт Елена?
- Да - отвърна ѝ той. - Не знам точната бройка, но бяха доста, около стотина. Банга и хората му ги изведоха от там.
- Какво стана с... - Гласът ѝ изтъня. - Какво стана с Буду?
Жената изрече мразеното име шепнешком, но и така успя да привлече вниманието на останалите хора. Те заобиколиха Еди.
- Хвана ли го? - попита един от мъжете. - Доведе ли Месаря?
- Част от него. Ето. - Чейс извади нещо иззад гърба си. - Дай да ти стисна ръката.
Хората се дръпнаха инстинктивно назад, преди да разпознаят пръстена на вкочанения пръст.
- Това... е неговата... - започна тихо Джапера. - Това е ръката на Месаря. - Провикна се към спътниците си: - Това е ръката на Месаря.
Мъжът, който преди малко бе задал въпроса, се вторачи в крайника, лицето му се озари от широка усмивка. Грабна безжизнената ръка и я вдигна нависоко.
- Убил си Месаря! Той е мъртъв! Месаря е мъртъв! - Останалите също подхванаха този радостен вик.
В едното око на Джапера заблестя сълза, тя рече тихо на Еди:
- Убил си Гамба Буду. Благодаря ти. Семейството ми... вече може да почива в мир. Благодаря ти. - Жената стисна ръката му. Мъжът кимна. След малко тя го пусна и каза: - Отивам да донеса парите.
- Не ги искам - отвърна Чейс и прочете изненадата в погледа ѝ. - Дай по-голямата част от парите на Ти Ди - не мисля, че ремонтът на самолета ще ѝ излезе евтино. Макс може да получи останалото. - Еди кимна към огромния руснак, който се намираше в компанията на веселите зимбабвийци, беше леко смаян, но доволен от вниманието. - На мен ще ми е необходима дребна сума за покриването на някои разходи. Предимно самолетни билети.
Джапера се опита да скрие разочарованието си.
- Напускаш ли ни? Толкова скоро?
- Налага се да отида на едно място. Само трябва да разбера къде е то. Извини ме. - Чейс се върна при самолета, от който Струтър тъкмо беше излязъл, изключително доволен, че се намира на твърда земя.