Стигнаха точно навреме, за да видят как този на „Шаркдозер“ се затваря. Ключалките бяха задействани.
- Боже, какви ги върши? - учуди се Чейс и скочи долу. Опита се да отвори люка; дръжката се помръдна частично, преди да заяде. Австралиецът я беше запречил с нещо. Еди стовари юмрука си в метала. - Мат!
Гласът на Трули се разнесе от аудиосистемата на „Шаркдозер“:
- Съжалявам, друже, но трябва да направя това. Единственият начин да освободя свързващите скоби е от тук и в момента, в който го сторя, яката ще се наводни. Налага се да затворите люка, ако искате да се измъкнете.
- Не! - изкрещя Нина ужасена. - Не можем да те оставим! Трябва... трябва да има и друг начин!
- Няма такъв. Както казах, „Мако“ не може да влачи „Шаркдозер“ със себе си.
- Но ти ще... - Жената остана без дъх. - Мат, ти ще умреш.
- Не е задължително. Когато свързахме двете подводници тук нахлу много свеж въздух, сега като съм сам, може да ми е достатъчен, за да стигна до повърхността.
- Глупости! - възпротиви се Еди. - Сам каза, че енергията е на привършване! - Англичанинът пробва отново дръжката, но тя отказваше да поддаде.
- За бога - отвърна Трули, - вие двамата поне веднъж ще ме чуете ли какво ви говоря? Някой трябва да освободи скобите. „Шаркдозер“ е моята подводница, аз я направих, а сега осъзнах, че липсата на дистанционно освобождаване е сериозен пропуск в дизайна ѝ! Така че... това е моя отговорност.
- Не е така, - Чейс се изкачи отново в „Мако“. - Ще събудя онова мекотело в пилотската кабина и ще го накарам той да свърши работата вместо теб.
- Верно? Как ще стане това? Ще го заплашиш, че ще го застреляш през дебелия стоманен люк ли? - По високоговорителя се разнесе въздишка. - Еди, ти си страхотен приятел, но въобще не си толкова умен, за колкото се мислиш.
Чейс спря на място.
- Май нямаш смелостта да ми го кажеш в лицето?
- Така е, затова чаках помежду ни да има дебела стоманена преграда? - Двамата мъже се опитваха да звучат весело, но не се справяха особено успешно.
- Мат, моля те - започна Уайлд. - Не можеш да сториш това.
- Нина, налага се. Нищо не се знае, може би захранването ще ми стигне и прозорецът няма да се спука. Винаги има надежда. Хей, та аз оцелях през всичко, което преживяхме заедно, нали? - Последните му думи бяха задушени от едва сдържаните емоции.
Жената не успя да потисне своите и сълзите ѝ потекоха.
- О, боже, Мат... - С огромно нежелание тя хвана люка и започна да го затваря.
Еди ѝ помогна.
- Това не е правилно - мърмореше си под носа мъжът, лицето му беше изключително сериозно. - Дяволски грешно е.
- Двайсет. - По високоговорителя се чу гласът на австралиеца. - Деветнадесет. Осемнадесет...
Люкът се затвори с трясък и заглуши броенето на Мат. Чейс сдървено дръпна заключването и завъртя вентила за запечатване на подводницата. Една червена светлина на стената стана зелена.
Двата люка бяха обезопасени.
Чуха тихия глас на Мат.
- Десет. - Последва пауза, след което мъжът каза: - Няма смисъл да се бавите повече, нали? Успех и на двама ви.
Нина хвана с едната си ръка китката на Еди, а другата присви в юмрук и прикри устата си с нея.
- Успех, Мат - прошепна тя.
Чейс допълни:
- Бори се до края, друже.
Под краката им застърга метал - подводницата им се разтресе, когато в долната част на люка нахлу вода. „Шаркдозер“ се отдели от тях, океанът нахлу в свързващата яка.
Повредената машина се изгуби долу в мрака.
25
Пилотът на „Мако“ се събуди от туптящата болка в лицето си.
Едно съсирено петно с кръв на пулта за управление напомняше за причината тя да се появи. Какво се беше случило? Спомените му се завръщаха бавно. Преследваше подводницата на АСН и тъкмо щеше да изстреля последното си торпедо по нея, когато... неочаквано се преобърна и...
Останалото му беше като в мъгла. Нещо беше ударило машината му, той полетя напред... и после не помнеше нищо. Бе изпаднал в безсъзнание. Стори му се, че чува гласове. Как беше възможно това?
Погледна навън през прозореца. Нямаше следа от другата подводница или от водолаза, който беше с него. Нещо обаче не бе както трябва.
Отне му няколко секунди, за да разбере какво. Видя отражения в плексигласа... имаше някакви хора зад гърба му.
Завъртя се в стола си... за да се озове пред заплашителното дуло на автомат, насочен към него. Оръжието произведе оглушителен изстрел. Пиронът се заби в седалката между краката на пилота, на два сантиметра от слабините му.
Стрелецът го гледаше заплашително.