Люис използва дистанционното, за да доближи една определена част от текста. Уайлд я изучи внимателно.
- Разпознавам някои от думите - започна тя. - Става въпрос за... ключове? Ключовете на... могъществото, както ми се струва. Не, на силата.
Хейтър изглеждаше разочарован, че жената е способна да си преведе сама написаното.
- Ще ти спестя малко време - каза ѝ той и посочи към определен абзац. - Започва тук: „Нанталас, върховната жрица на Храма на боговете и пазителката на небесния камък, показа магията на ключовете на силата пред кралския двор. В ръцете на други те не бяха нищо повече от обикновени фигури, но в нейните блестяха с божествена светлина“.
Нина се скова, изведнъж беше осъзнала значението на думите. Мат повдигна едната си вежда при тази ѝ реакция, но не каза нищо; Хейтър продължи с обясненията си:
- „Нанталас казала на краля, че ключовете ѝ пратили видение за небесния камък - между другото, не сме сигурни дали това се отнася за истински метеорит, или се ползва метафорично - чиято мощ можела да унищожи враговете на Атлантида.“
- Има ли някъде описание на тези ключове? - попита директорката на АСН.
- Да, ето тук. - Люис посочи към друга част от текста. - „Три фигури от пурпурен камък, високи не повече от трийсет сантиметра. Когато са отделени една от друга, всяка от тях сияе и сочи пътя към останалите.“ Навярно има още, но листът беше повреден.
Уайлд не го слушаше. Беше чула достатъчно, за да се потвърдят подозренията й.
Артефактите, които Александър Стайкс открадна, представляваха три малки пурпурни статуетки. Първата беше открита в дълбините на заровената Пирамида на Озирис; втората бе скрита заедно с други крадени исторически съкровища в таен бункер, притежание на лудите милиардери Прамеш и Ванита Коил. Третата, която беше разделена на две половини, Нина бе открила в изгубените градове Паитити и Ел Дорадо в Южна Америка, където инките бяха скрили от алчните испанци богатствата на тяхната рухваща империя. Това беше едно трио от грубо изсечени, на пръв поглед безобидни фигури.
Статуетките бяха намерени на места, отделени на континенти разстояние едно от друго, на хилядолетия. Нямаше известна връзка между империите на инките и древните египтяни. И двете бяха скрили фигурите на най-недостъпните си места.
Изглежда, връзката помежду им беше... Атлантида. Една велика империя, която преди единайсет хиляди години се бе разпростряла на изток до Тибет и на запад чак до Бразилия. Навярно там бяха направени статуетките, след което бяха разпръснати до най-далечните точки на владенията им, за да бъдат предадени от една развита цивилизация на друга.
Въпросът беше: Защо?
Нина фиксира Хейтър с напрегнат, делови поглед:
- Определихте ли периода, от който е този раздел? Колко време преди падането на Атлантида е писан?
Рязката промяна в държанието ѝ хвана Люис неподготвен.
- Ами, хм, нека погледна... - Мъжът започна да търси в документите си. - На база твоя доклад отпреди пет години, тази секция е на, хм... намира се близо два метра нагоре по стената от последното вписване. По пътя на логиката този текст трябва да е създаден година преди потъването на Атлантида.
- Този раздел не е бил изкопан? - Тонът на жената беше почти обвинителен.
- Сама можеш да видиш колко голям блок е препречил входа - отбранително отвърна Хейтър. - Сигурно тежи тонове. Пък има и други отломки, които трябва да почистим.
- „Шаркдозер“ може да се справи, ако ми позволиш да опитам - намеси се Мат.
- Това ще отнеме прекалено много време, а резултатите далеч няма да отговарят на вложените усилия. Налага се да приоритизирам. Повече време за разчистване означава по-малко време за истинската археологическа работа, така че ще се съсредоточим в други части на храма, които изискват по-малко усилия...
- Искам мястото разчистено - твърдо настоя Нина.
Люис зяпна насреща ѝ.
- К-какво? - изпелтечи най-накрая той. - Ако сторим това, няма да можем да изследваме погребалната зала. Поддържащият кораб може да остане на позиция само още две седмици и след това трябва да се върне на пристанище, така че ако губим време...
- Това е решението ми като директор на АСН - заяви Уайлд и се изправи на крака. - Нареждам всички ресурси да бъдат насочени в разчистването на тази зона, искам да намерим и последната част от текста. - Жената се обърна към Мат: - Колко време ти е необходимо?
- Не знам - отвърна австралиецът, беше също толкова изненадан от развоя на събитията, колкото и Хейтър. - Седмица, може би повече? Трябва да разчистим доста голяма купчина камъни.