С изваден пистолет Александър провери ленд роувъра и установи, че е празен, след което огледа стръмния и пуст пейзаж. Не се виждаше жива душа наоколо.
Забеляза малка вдлъбнатина в камъните, които покриваха земята. Ако беше само една, нямаше да означава нищо, но до тази имаше още една и още една, и...
Следите от стъпки тръгваха от джипа и водеха към вулкана. Бяха два типа - едните малки, а другите по-големи.
София видя победоносната усмивка на Стайкс.
- Намери ли ги?
- Да - отвърна ѝ той и се провикна: - Оттук!
Тръгнаха нагоре по склона, Александър предвождаше глутницата като някаква хрътка.
* * *
Еди намери две обещаващи пролуки в метеорита, в които да сложи експлозивите си, и сега внимателно го обикаляше в търсене на трета. Ако бомбите удареха камъка по слабите му места, комбинираната сила на взривовете им имаше шанс да изгори отцепилите се парчета.
Вероятността това да се случи беше доста малка. Затова трябваше да влезе в сила план Б, макар че и той имаше сериозен недостатък, за който Чейс можеше да се сети само като погледнеше нагоре. Евентуалните похитители можеха да се спуснат с въжета през кратера. Като се имаха предвид ресурсите на Групата, ако намереха това място, бързо щяха да се сетят за тази опция.
Еди сериозно беше започнал да се притеснява, че при хората от тази организация не съществува понятието „ако“. Вече бяха пресметнали приблизителното местонахождение на метеорита на база данните, които получиха от Япония и Швейцария, а самолетът, който видяха по-рано днес с Нина, определено беше техен разузнавач. Да се открие Храмът на боговете, беше въпрос на пари, оборудване и човешка сила, а Групата разполагаше в изобилие и с трите.
Чейс разкара мрачните мисли, когато забеляза широка пукнатина в камъка, достатъчно дълбока, че да вкара цялата си ръка в нея. Трябваше да свърши работа.
Щеше да му отнеме няколко минути, за да монтира детонаторите и да постави експлозивите. Хвърли поглед към издигащия се храм, помещението се освети от светкавицата на фотоапарата на Нина, която снимаше на второто ниво.
- Трябваше да се сетя, че тя ще се запилее - изръмжа Чейс, преди да се провикне: - Хей! Ще съм готов след две минути. - Идвай тук!
Нина го чу и неохотно му махна с ръка в знак на съгласие. Имаше още толкова много за гледане - не само статуите представляваха такъв интерес за нея, но и стените, които бяха изпълнени с атлантски текстове: разкази на строителите за тяхното пътешествие през Африка и как са успели да построят храма въпреки екстремните условия.
Никой нямаше да има възможността да научи тяхната история. Храмът се намираше във взривния обхват от петдесет метра, за който Олдърли беше споменал, така че като вдигнеха във въздуха метеорита, разлетелите се отломки щяха да смажат статуите и да унищожат древните записи зад тях. Уайлд щеше да е единственият човек на планетата, виждал отблизо тези скрити чудеса на изчезналата цивилизация.
Жената знаеше, че подобна жертва трябва да се направи. Щракна още една последна снимка на статуя, която смяташе, че е на Евпраксия, богинята на благополучието, и се насочи към тясното стълбище.
Нина се върна на терасата и видя, че Еди е легнал отгоре на метеорита и се опитва да заложи експлозива колкото се може по-навътре в него. Тя вдигна фотоапарата си отново нагоре към храма, искаше да направи възможно най-много снимки, като използваше светлината, идваща от кратера...
Някакъв звук привлече вниманието ѝ. Тихо тътрене, все едно някой стъпваше по чакъл.
Приближи се до входа на тунела. Не се виждаше нищо друго освен мрак. Заслуша се за няколко секунди, но звукът не се повтори. Помисли си, че се е заблудила, че е бил само вятърът, който размества камъчетата по земята, обърна се, за да продължи със снимките...
Изхрущяване.
Същият звук, само че по-силен и по-наблизо.
Бързо се завъртя... и видя Стайкс да се появява от тунела, пистолетът му беше насочен в нея. Зад него изникнаха още лица, всяко едно от тях еднакво неприятно за нея: София, Уордън, другите членове на Групата. С тях беше и Дари, мъжът бе на мушката на намръщен наемник в пустинно бойно облекло.
- Доктор Уайлд! - започна Александър със злобно задоволство. - Не можем да продължаваме да се срещаме така.
- Еди! - изкрещя Нина. - Те са тук, намериха ни! Задействай...
София връхлетя покрай Стайкс и стовари облечения си в ръкавица юмрук в челюстта на Уайлд. Ударът повали червенокоската на колене. Тя изплю кървава храчка и стрелна единия си крак в корема на аристократката, в опит за ответен удар, но Блекууд просто се отмести назад и я срита силно в гърдите. Американката се сви, болката беше неописуема.