- Какво ти има, Нина? - изръмжа София и стовари нов ритник в корема ѝ. - Еди не продължава ли... - трети ритник - ...да те тренира? - Срита я отново и я остави да се гърчи на пода и да се опитва да си поеме въздух.
- Стига толкова! - намеси се Уордън. - Трябва ни жива!
С видимо нежелание София се отдръпна. Без да обръща внимание на стенанията на Нина, Стайкс разгледа терасата във форма на купа.
- Чейс! - провикна се бившият офицер, гласът му заеча в помещението. - Покажи се или ще убия баща ти! - Наемникът избута Лари напред и опря грубо пистолета си в гърба му.
Една глава се показа от върха на метеорита.
- Пусни ги, Стайкс! - провикна се Еди. - Тоя камък е целият в експлозиви - ако не ни убиеш ти, аз ще го сторя и всичко приключва тук и сега.
Разрази се паника сред членовете на Групата, някои от тях забутаха наемниците в опит да се скрият в тунела, но Александър не помръдваше.
- Блъфираш. Няма да оставиш жена ти да умре, още повече от твоята собствена ръка. Нито пък баща ти.
- Кажи, Еди - започна София, - какво смяташ да правиш? - Тя ритна отново Нина и изтръгна нов стон от нея.
- Остави я на мира! - изкрещя Чейс.
- Или какво? Ще ни вдигнеш във въздуха ли? Съмнявам се. Познавам те доста добре.
- Губим ценно време - намеси се Уордън раздразнен. - Господин Чейс, ще позволя на господин Стайкс да изпълни заканата си, ако не се предадете. Сторите ли го... ще оставя баща ви жив.
- Моля? - сопна се Стайкс.
- Какво могат да ни направят? Имаме метеорита и доктор Уайлд. Както каза, той не би си позволил да застраши живота ѝ. - Председателят на Групата се обърна към Еди: - Какво ще кажете, господин Чейс? Това е шансът ни да приключим всичко без кръв и насилие.
За ужас на Нина, съпругът ѝ вдигна ръце, спусна се по покрития със сяра камък, скочи на пода и излезе от кръга от статуи.
- Еди! - провикна се тя. - Не можеш да ги оставиш... - Думите ѝ бяха секнати от нов ритник от ботуша на София.
- Тя е права - съумя да се намеси Лари, въпреки страха, който изпитваше от опряното в гърба му оръжие. - Не можеш просто да се предадеш, Едуард!
Чейс не каза нищо, спря на три метра от Стайкс и Уордън. Американецът кимна.
- Браво. Постъпвате правилно.
- Да, знам - отвърна англичанинът. - Онова нещо, което каза: да приключим всичко без кръв и насилие?
- Да?
Еди се ухили.
- Не е по моята част.
Преди някой от присъстващите да успее да реагира, мъжът натисна бутона за детониране.
34
Оглушителна експлозия разтърси терасата. За голяма изненада, тя не дойде от метеорита.
Еди беше настроил дистанционното така, че да взриви само една от бомбите: тази, която бе поставил в преддверието на храма. Трусът разклати огромната греда, която беше надвиснала над каменните врати...
Чукът падна.
Големият каменен блок се насочи към пода... и превърна няколко наемници и някои от членовете на Групата, които от страх се бяха прикрили там, в кървава пихтия.
Касапницата не приключи с това. Земетресението, което падането на чука предизвика, срути тавана на тунела. Отломките затрупаха още хора...
Храмът също се разтресе.
Цялото му първо ниво се разцепи и пропадна, наоколо заваляха статуи. Хората, които се намираха най-близо до входа на тунела, не можеха да сторят нищо друго, освен да пищят, докато отломките ги мачкаха, както ботуш гази мравки. Цялата тераса се тресеше, от ръба ѝ се откъсна огромно клиновидно парче и полетя надолу към езерото от лава.
Земята подскочи под краката на онези, които се намираха по- надалеч, и ги събори на пода. Еди тупна тежко на една страна и сложи ръце на главата си, за да я предпази от падащите камъни.
Тътенът започна да заглъхва, а облакът с прах бавно се разнесе и разкри последните оцелели. Те не бяха много. От всичките двайсет и четирима пътници на хеликоптера бяха останали живи едва десет, останалите бяха затрупани под тонове натрошена скала.
Стайкс се изправи болезнено и разтърка очи. София се беше проснала върху Нина, а Лари и охранителят му бяха свити наблизо. Уордън седна, стенейки. На няколко метра от него Ру- долф Мееркригер се държеше за окървавената глава. Последният член на групата, останал жив, беше Виктория Бранигън, зад нея се намираха останките на братята Бул, които частично се подаваха от премазалата ги каменна плоча, близнаците отново бяха заедно - както в живота, така и в смъртта. Още трима наемници се размърдаха. Всички останали бяха мъртви.