С изключение на един.
Стайкс настръхна. Чейс...
Натъртеният Еди осъзна, че е изгубил дистанционното. Къде ли беше? Ей там - на около два метра от него. Запълзя напред... звънът в ушите му намаля достатъчно и мъжът чу размърдване наблизо.
Приближаващи стъпки...
Извади пистолета си... но Стайкс го изрита от ръката му. Чейс изкрещя от болка. Водачът на наемниците нанесе нов ритник в гърдите му.
- Трябваше да те застрелям в Афганистан, когато имах тази възможност! - изръмжа Александър и замахна с крак към главата на...
Еди реагира на мига, с едната си ръка пое цялата сила на удара на наемника, а с другата обви глезена му. Въпреки болката, която го заля, съумя да извие крайника на противника си и онзи изгуби равновесие. Препъна се и падна на едно коляно. Изкрещя... писъкът му бързо се превърна в грачене, когато Чейс стовари лакътя си в корема му.
- Да ти го начукам, гаден сутеньор такъв!
Йоркширецът се освободи и нанесе ритник в главата на Стайкс, звукът от удара беше задоволителен. Подготви се за нова атака, смяташе да натика челюстта на бившия военен в черепа му...
Някой стреля по тях, куршумът се заби в каменния под помежду им. Чейс замръзна, като видя, че София крачи към него, с димящ пистолет в ръка. Жената въздъхна:
- „Да ти го начукам, гаден сутеньор такъв“? Виж, Еди, качеството на твоите bons mots731 Продължава да се влошава. Жалко е, че образованието на Нина не ти е повлияло по-добре.
Стайкс я погледна ядосан.
- Защо просто не го застреля?
На устните на София се появи лека подигравателна усмивка.
- Струва ми се, че нямаше да си особено доволен куршумите да минат първо през теб, скъпи. Ставай, Еди. - Блекууд му направи знак с пистолета да се изправи, след което се обърна към входа. Тунелът беше затрупан, тонове камък бяха запушили прохода. - Трябваше да взривиш метеорита. В крайна сметка разполагаме с него, с Нина и с баща ти. Както и с теб.
- Аха - отвърна Чейс, - но не са много нещата, които можете да направите с камъка, нали? Изходът за навън е отрязан, а така като гледам, не сте дошли с багер да си направите друг.
- Винаги има изход, ако търсиш такъв. - София погледна нагоре към кръга небе.
Уордън се заклатушка към тях.
- Какво направи? - разкрещя се на Еди. - Ти си психопат! Заради теб сме в капан тук!
- Стига бе, сериозно ли - саркастично му отвърна Чейс. - Надявам се да си носите пакетирана храна.
Стайкс стана на крака, излая няколко заповеди към подчинените си (които бяха останали живи) да се занимаят с Нина и Лари и взе пистолета си от София. Вътрешно кипеше. За един дълъг миг се зачуди дали да не гръмне Еди, но после посочи към другите си пленници.
- Отивай при тях - нареди на сънародника си.
Мееркригер и Бранигън, видимо разтревожени, се присъединиха към Уордън.
- Какво ще правим? - попита австралийката. - Чейс е прав - не можем да разчистим този камънак.
- Възможно е да не се наложи да го правим - намеси се Стайкс, мъжът беше проследил погледа на София; жената се бе вторачила в отвора на кратера, високо над главите им. - Няма да е леко катерене, но мисля, че е възможно да стигнем до върха на вулкана.
Мееркригер въобще не беше радостен от предложението.
- На осемдесет и една години съм! Как очакваш да се изкатеря до там?
- Не бих се притеснявал как ще излезем от тук - отвърна Стайкс, самочувствието му се беше завърнало. - В хеликоптера има въжета.
- Как смяташ да се добереш до тях? - попита Нина и посочи към храма. Пропадналият първи етаж беше повлякъл след себе си голяма част от стълбите и така правеше структурата невъзможна за изкачване. Обърна се към Уордън: - Приемете го, загубени сте. Почти всички членове на вашата организация са мъртви и макар да разполагате с безценния си небесен камък, не можете да направите нищо с него.
- Групата ще продължи да съществува, въпреки някои загуби - отвърна Уордън разгневен. Изведнъж изражението му се промени, стана по-пресметливо. Погледна към метеорита, после към Нина. На лицето му се появи вледеняваща усмивка. - Ние наистина не можем да направим нищо с камъка, но ти можеш.
- Какво имаш предвид? - попита Бранигън.
Инвеститорът отиде при отломките, разпилени около входа, и затърси нещо. Най-накрая го намери - куфара, който беше изпуснал. Върна се при оцелелите и го отвори, в него се намираха трите статуетки.
- Съединете ги - нареди на Нина.
Жената поклати глава.
- Върви на майната си.
- Стайкс?
Александър натика пистолета си в главата на Еди.