- Мислех, че упражнението вече ти е ясно, Нина.
- Какво точно целите да постигнете с това? - язвително попита жената. - Не ми трябват фигурите, за да ви намеря камъка. Той е ей там.
- Забравяте истинската цел на статуетките - обясни ѝ Уордън. - Помните ли как ги е наричала Нанталас? Ключовете на силата? Имате способността да използвате тази сила и да преместите метеорита в храма, за да можем ние да се изкатерим по него!
Дори с пистолет, опрян в гърба му, Лари не можеше да се въздържи да изрази удивлението си:
- Та той е с размерите на кит! Как очаквате някой да успее дори да го помръдне?
- Левитацията на малки статуетки е едно нещо - намеси се Еди, - но това...? Я стига, тя да не е Йода!
Уордън изсумтя презрително.
- Вие просто доказвате, че накрая Групата ще спечели. Ако сметнете, че нещо е невъзможно, дори преди да сте опитали да го направите, значи, вече сте се провалили.
- Ние решаваме какво е възможно - каза Бранигън. - И то става реалност.
- В този случай знаем, че е постижимо. Атлантският текст разказва как Нанталас е левитирала небесния камък. Ако тя е можела, значи, можете и вие, доктор Уайлд. - Инвеститорът бутна куфара към нея. - Вземете статуетките.
- Внимавай с тях - намеси се Стайкс и натисна дулото на пистолета си в бузата на Еди. - Не искаш да изпуснеш някоя от тях и да ме стреснеш, нали? Това може да доведе до много неприятни последици за съпруга ти.
- Не го прави, Нина - предупреди я Чейс. - Ако се измъкнат от тук с онова ДНК...
Млъкна, когато очите на жена му срещнаха неговите. Само един поглед беше достатъчен, за да разбере на мига, че Нина има нещо наум, различно от пълната капитулация. Не знаеше какво е то, но беше предупреден да го очаква.
Никой освен Еди не забеляза нищо.
- Аз... аз нямам избор - театрално каза Уайлд, правейки се на жена, изпаднала в безизходица, и вдигна първата статуетка от куфара.
Тя засия в ръцете ѝ по-ярко от всеки друг път. Явно вулканът беше пресечна точка на изключително силни енергийни линии. Втората фигура бе поставена рамо до рамо с другарката си. Странната надиплена синя светлина се усили още повече, един лъч се стрелна към последната статуетка.
Всички я наблюдаваха внимателно, когато хвана с една ръка сглобката и посегна с другата за последната й част. Както в небостъргача на Такаши и в хотел „Блауспер“, Нина отново изпита електрическо гъделичкане, което премина през цялото ѝ тяло.
- Съединете ги - заповяда Уордън. - Направете го!
Уайлд погледна Еди... след което завърши триптиха.
Този път въздействието на камъка върху нея беше много по-мощно, но и, защото бе подготвена, по-малко шокиращо. Нина вече беше сигурна, че той наистина е източникът на всичко живо на Земята; налегна я усещането, че се е прибрала у дома. Целият живот се беше зародил от метеорита и дори след милиони години, продължаваше да е свързан с него чрез мистериозните енергийни сили на планетата. Можеше да почувства безбройните му наследници дори и в центъра на пустата етиопска пустиня. Нямаше нито едно ъгълче на Земята, което да не беше достигнато от първичното ДНК.
Уайлд се съсредоточи още повече върху статуетките. Ако искаше нейният безумен план да успее, трябваше да се научи да контролира силата, която преминаваше през тях.
Доста бързо при това. През вихрушка от неземни усещания гласът на Уордън достигна до нея:
- Занесете ги при метеорита. Веднага!
Нина отвори очи. Фигурите не левитираха; ръцете ѝ стискаха здраво основите им. Жената чувстваше невероятен натиск, статуетките се опитваха да полетят. Тръгна към метеорита, всички я наблюдаваха с притаен дъх и очакваха да видят какво ще се случи.
С две изключения. София се възползва от момента, за да вдигне падналото оръжие на Еди... а самият Еди гледаше внимателно Нина и чакаше знак от нейна страна кога да действа.
Нямаше идея какъв може да бъде той.
Уайлд застана пред метеорита. Сиянието от фигурите беше станало почти ослепително, въздухът се бе наелектризирал, все едно гигантската скала жужеше в очакване на отдавна изгубените си отломки. Жената погледна назад. Лицата на членовете на Групата бяха изкривени в алчни гримаси.
- Направете го! - заповяда ѝ Уордън отново, но тя нямаше нужда от припиране, пое си дълбоко въздух... и опря трите статуетки в небесния камък.
За момент нищо не се случи.
Там, където фигурите докоснаха метеорита, скалата изсъска, покритието от сяра и пепел се свлече, все едно обляно с киселина, слоевете мръсотия, трупани с хилядолетия, се отлюспиха. Пурпурният камък се показа отдолу... и също засия.