Изведнъж цялата тераса се разтресе, хората на нея се опитваха да останат на крака. Нина прикри очите си от виелицата надигнал се от метеорита мръсен прах и от неземната светлина, която той излъчваше; тя ставаше все по-ярка и по-ярка. Зрителите се отдръпнаха назад.
Бавно, невъзможно, камъкът се заиздига.
Пукаше и скърцаше, докато го правеше. Малки парченца се отчупиха от него, за няколко секунди запазиха сиянието си, преди земната енергия, с която бяха заредени, да ги напусне, и издрънчаха на каменния под.
Нина усети силата, която преминаваше по цялото ѝ тяло - и някак си разбра, инстинктивно усети, че може да я канализира и да я насочва. Накара огромната скала да се раздвижи... и тя започна да се отдалечава лениво от центъра на кръга със статуи. Жената отново ѝ въздейства и тя забави ход с тромавата реакция на товарен влак; увисна на половин метър от терасата.
Уордън пристъпи напред, краката му хрущяха под натрупания трошляк и мръсотия и вдигна ръка към метеорита, но не го докосна, сякаш се страхуваше, че по този начин гравитацията ще прекрати неговата левитация.
- Имаме го - благоговееше той. - Имаме всичко. Земната енергия, първото ДНК... можем да го направим. Можем да изпълним плана.
Бранигън и Мееркригер също бяха завладени от нарастващото му вълнение.
- Край на конфликтите - каза австралийката и се доближи до светещия камък. - Край на пилеенето. Контрол над всеки един човек на планетата.
- Пълен контрол - добави медийният барон. Той направи знак на Нина да приземи метеорита; камъкът реагира на нейната мисловна команда и легна на терасата, от която се разнесоха тревожни стенания заради тежестта му. Жената отстъпи назад и прекъсна контакта, като отдели една от статуетките, но голямата скала продължи да сияе. Явно колкото по-голям беше обектът, толкова по-дълго време задържаше своя заряд от земна енергия. - Това е невероятно.
Уордън вече кроеше планове.
- Веднъж да излезем от тук, ще доведем още хора и ще пробием тунели през вулкана. Ще нарежем метеорита и ще извлечем ДНК-то. Колкото по-скоро го сторим, толкова по-бързо можем да създадем нашия вирус. - Председателят се обърна към двамата си колеги, поне веднъж аристократичната му смръщеност беше заместена от еуфория. - Това е той! Това е нашият момент. Имаме възможността да променим света... да променим човечеството! Всичко, което ще се случи от сега нататък, ще е по наш образ и подобие.
- Не по ваш - прекъсна го София неочаквано, гласът ѝ дойде зад гърба му. - А по наш.
Членовете на Групата се завъртяха към нея... и бяха покосени, когато тя откри стрелба с пистолета на Еди. Мееркригер получи два куршума в гърдите, сгърчи се в агония, преди да се строполи мъртъв на пода. Бранигън беше пронизана от двойка изстрели и също се свлече. Уордън бе уцелен в рамото и колабира с гневен писък.
Инвеститорът вдигна треперещата си ръка към наемниците в помещението, които не помръдваха.
- Какво правите? - задъха се той. - Убийте я... убийте я! Помогнете ми!
Стайкс се присъедини към София, самодоволната му усмивка беше станала още по-широка.
- Опасявам се, че всички са лоялни на мен, не на теб.
- Тези хора още работят за Групата - добави Блекууд. - Само че за новата Група. - Жената хвана Александър за ръката.
- Между другото, благодаря ти, че ми осигури пълен достъп до ресурсите на организацията си - каза Стайкс. - Не се тревожи, ще ги използваме добре.
В своето отчаяние Уордън потърси помощ от пленниците.
- Направете нещо! Моля ви!
Нина сви рамене.
- Какво да ви кажа? Предупредих ви да не им се доверявате.
Еди кимна.
- Знаех, че това ще се случи, от самото начало.
София насочи пистолета си към инвеститора.
- Не, моля те! - замоли ѝ се той. - Аз...
Последва един-единствен изстрел, който го уцели в челото и пръсна черепа му с ужасяващ звук, когато куршумът се удари в каменния под отдолу. На Нина ѝ се повдигна и извърна поглед от неприятната гледка. Лари обаче не успя да удържи отвращението си и повърна.
- Така - започна Стайкс доволен, - нещата се нареждат, остана само едно нещо, с което да се разправим. - Вдигна пистолета си и го насочи в Еди.
- Задръж за минутка, скъпи - прекъсна го София. - В Швейцария се разбрахме, че аз ще го убия, помниш ли? А и работата е с предимство пред удоволствието - не забравяй, че Нина трябва да премести метеорита, за да можем да се измъкнем от тук.
Александър се намръщи и неохотно свали оръжието си.
- Добре - съгласи се той и се обърна към наемниците си: - Наблюдавайте Чейс и баща му. Доктор Уайлд, би ли била така добра да продължиш?