- Тогава действай. Задачата ти е с най-висок приоритет. - Нина се запъти към изхода.
Хейтър скочи на крака.
- Това... това е пълна лудост! Не можеш да отменяш настоящите разкопки заради някаква твоя прищявка. Наясно съм, че описанието на тези статуетки съвпада с двете, които Доналд Белфрайър изследва за АСН, но това не означава, че те наистина са ключове към божествената сила!
- Ако не искаш да изпълниш задачата, Люис, ще те заменя с някой, който иска. Агенцията ни се занимава с нещо повече от археология, наясно си с това, нали? Тя има за цел да защитава света и независимо дали ти харесва, или не, второто тежи повече от първото. Трябва да видя последните текстове. С мен ли си? - Отговорът на Хейтър беше мълчаливо изумление. - Добре - заключи жената и отвори вратата.
- Аз... аз ще отнеса въпроса на високо равнище.
- Направи го. Но междувременно се връщай на мястото на разкопките. Има много работа за вършене, а аз нямам търпение да я видя приключена. - Нина напусна стаята и остави екипа си в пълно недоумение.
* * *
Час по-късно телефонът на Уайлд иззвъня. Тя натисна бутона за разговор на високоговорител.
- Казах ти да не ме безпокоиш.
- Съжалявам, Нина - извини се Лола, - но господин Пенроуз е тук. Каза, че много спешно трябва да те види.
Директорката се намръщи. Тъй като Себастиан Пенроуз работеше за Организацията на обединените нации, а АСН беше под протекциите на ООН, то мъжът се ползваше с известен авторитет тук.
- Добре - отвърна неохотно жената. - Кажи му да влезе.
След няколко мига превзетият очилат англичанин се появи в кабинета ѝ.
- Добър ден, Нина.
- Себастиан. Нека позная защо си дошъл.
- Сигурен съм, че всички в сградата на Секретариата чуха пламенната реч на Люис Хейтър. Когато той ми сподели, че това е въпрос, свързан със сигурността, му казах да млъкне, докато не проверя за какво иде реч. Бях учтив, разбира се. - Мъжът седна и се вторачи в Нина. - Е, какво става?
Уайлд обърна лаптопа си към него. Вече беше отворила докладите на Хейтър за настоящите разкопки и четеше пълните преводи на откритите текстове.
- Трите фигури. Направени са в Атлантида.
Пенроуз се опули насреща ѝ.
- Сигурна ли си?
- Напълно. Всичко е описано тук... заедно с нещо друго, което може да се отнася единствено за земната енергия. - Нина му обясни накратко какво е написано на стената на храма и как то е свързано със странните, загадъчни енергийни линии, осеяли цялата планета, въздействието, от които тя бе изпитала на гърба си - и едва бе оцеляла - в някои от предишните си приключения.
Очите на Себастиан се разшириха толкова много, че едва не станаха по-големи от очилата му.
- Разбирам. Наистина е въпрос, свързан със сигурността.
- Дяволски си прав. Наясно сме, че земната енергия може да е изключително опасна, ако попадне в погрешни ръце - изглежда атлантите също са знаели това преди единайсет хиляди години. Макар че едва ли безмилостни завоеватели като тях могат да се нарекат правилните ръце.
Пенроуз се почеса по брадата, размишляваше.
- Как предлагаш да процедираме оттук нататък, Нина?
- Искам да се придържаме към онова, което казах на Люис. Налага се да разчистим напълно залата с олтара и да разберем какво пише в последните текстове - последните записи от Атлантида, преди да потъне. Ако наистина съществува връзка със земната енергия, то тогава се налага да открием статуетките. Прекалено опасно е да ги оставим в чужди ръце - особено в тези на Стайкс.
- Мислиш, че може да открие начин как да ги използва ли?
- По-скоро се притеснявам да не ги продаде на някой, който има подобно знание. Наясно сме, че руснаците са способни да построят оръжие от земната енергия - както и САЩ, разбира се. - Двете нации бяха разработили системи, които да складират и фокусират естествена енергия и да я отприщват върху отдалечени цели със силата на атомен взрив. - За щастие, оръжието не би функционирало без естествен свръхпроводник, който да прекарва енергията. Опасявам се, че фигурите са точно това, от което имат нужда.
- Свръхпроводникът няма да е достатъчен. Ще им е необходим човек, който може да задейства системата.
Нина разбра намека.
- Да. Някой като мен.
- Знаеш, че това... - Пенроуз млъкна.
- Какво?
Мъжът се подвоуми за миг, но накрая отговори на въпроса:
- Ако някой построи нова земноенергийна система, за да я активира, ще се нуждае от статуетките... и от теб. Възможно е обаче друга страна да иска да го спре, тогава просто ще...