Нина се върна при метеорита. Огромният камък започна да жужи отново, когато жената приближи статуетките до него, въздухът наоколо се наелектризира. Тя се обърна към публиката си: охранителите бяха смаяни, София и Стайкс наблюдаваха алчно също като наскоро споминалите се членове на Групата, Лари все още не можеше да се отърси от шока на жестокото убийство отпреди малко...
Съпругът ѝ ѝ даде безмълвен сигнал.
Бъди готова.
Нина кимна едва в отговор, след което се обърна към камъка. Бавно, внимателно тя съедини отново статуетките.
Полетът на съзнанието ѝ беше вече нещо познато, дори успокоително. Уайлд принадлежеше тук, силата беше част от нея. Винаги бе била, просто чакаше момента, в който щеше да бъде отключена. Можеше да усети потока земна енергия около нея, невъобразимия порой, който постоянно циркулираше отвъд границите на петте човешки сетива.
Нина беше в състояние да го изпита. И да го насочи.
Контролът не беше част от плана ѝ: щеше да ѝ отнеме прекалено много време и усилия дори само да насочи тази сила според своите желания. Точно сега нямаше нужда от контрол. Опитваше се да постигне антипода му. Позволи още енергия да потече в метеорита, искаше да го зареди колкото се може повече.
И повече. И повече.
Великият камък се разклати и простена отново, когато по повърхността му премина блестяща светлина. Бавно се надигна, от него се отделиха малки фрагменти, които лениво полетяха из помещението, докато зарядът им не се изчерпа и не паднаха на пода.
- Добре - каза София, беше се ококорила. - Добре! Сега го премести в храма.
Нина се подчини и продължи да насочва още земна енергия в скалата. Статуетките в ръцете ѝ засияха по-ярко, сенките на древните богове заиграха по стената, когато тя я приближи до атлантския храм. София тръгна след Уайлд, Стайкс направи знак на наемниците си да я последват заедно с пленниците им. Англичанката огледа разрушеното първо ниво.
- Дай вляво - заповяда на Нина и ѝ посочи накъде. - Остави го там, с върха към ръба на тази тераса. Така ще можем да стигнем до стълбите...
Блекууд замлъкна и потръпна, когато една светкавица се стрелна от метеорита и се вряза в храма, няколко етажа по-нагоре. Една статуя експлодира и отломките ѝ се посипаха върху хората долу.
- Какво става? - попита Стайкс.
- Не знам! - частично излъга Нина. Продължаваше да канализира още и още енергия в камъка, но наистина не знаеше в какво ще се изрази това.
От метеорита заизлизаха искри. Още един, по-силен гръм се стрелна към канала на вулкана и излезе през кратера му. Чейс усети около себе си увеличаващо се статично електричество, косъмчетата на ръцете му настръхнаха. Лари го погледна тревожно.
- Дръж се - промълви му Еди.
- Какво беше това? - изкрещя Стайкс. Хвърли поглед на двамата Чейс и осъзна, че се готви някаква конспирация. - Спри! - заповяда на Нина. - Остави това чудо долу!
- Почти го намести - възпротиви се София. Метеоритът беше толкова близо до терасата, че човек можеше да прескочи от камъка на нея. Светкавици се разнесоха от скалата и откъртиха каменни отломки, които се посипаха по земята.
- Остави го! - Александър насочи пистолета си в сърцето на Еди. - Доктор Уайлд, свали метеорита на пода и се отдалечи от него веднага или ще убия и двамата!
Нина затвори очи...
И накара цялата сила на Земята да се влее в метеорита.
Последва нова светкавица, много по-ярка от предишните...
Някаква сила я хвърли назад, все едно беше загребана от гигантска длан, пясък и прах защипаха по кожата ѝ, от светещия камък изригнаха енергийни вълни. Статуетките отлетяха от ръцете ѝ и се понесоха като в безтегловност из въздуха.
Невъобразим грохот разклати терасата... както и целия вулкан. Още статуи се катурнаха от горните нива на храма и се строшиха в скалистия под. Вулканични отломки валяха от канала, откъснати от трусовете.
Тресенето събори всички на земята. Еди първи се опомни. Видя Нина, намираше се близо до София, и тъкмо щеше да ѝ викне да вземе пистолета на другата жена, когато забеляза метеорита и замръзна шокиран.
Масивната скала не просто висеше във въздуха. Сиянието ѝ беше станало много силно, почти болезнено. Тя се издигаше нагоре в канала, като увеличаваше скоростта си. Точно това се беше случило в Атлантида преди хилядолетия, осъзна Чейс: тогава небесният камък е бил презареден със земна енергия и така е полетял в небесата...
За да се приземи някъде другаде. Където следващите задници с амбиции за завладяване на света могат да го открият.