Освен ако...
Еди се изправи и побягна... не към Нина, а към дистанционното за експлозивите.
Стайкс седна... и осъзна, че единият от противниците му е изчезнал. Завъртя се бързо, за да огледа помещението, и видя, че Еди бяга по протежението на терасата. Взе пистолета си от пода. Изръмжа и го насочи към целта си.
Чейс намери дистанционното сред разпръснатите отломки. Хвърли се челно към него, когато първият изстрел на Александър мина наблизо. Без да обръща внимание на болката от приземяването, премести превключвателя в позиция „Full“.
Стайкс стана на крака и отново се прицели. Мишената му се беше проснала на пода и нямаше къде да ходи...
Еди махна предпазващото капаче... и стовари палеца си върху червения бутон под него.
За един удар на сърцето нищо не се случи...
После метеоритът се взриви.
35
Трите експлозива, които Еди беше заложил в небесния камък, разкъсаха сърцето на огромната скала и запратиха безброй летящи парчета из помещението. Всяко едно от тях продължаваше да свети и да се носи из въздуха благодарение на невидимите земни енергийни сили... Най-малките от тях почти веднага изтощаваха заряда си и падаха като вихрушка. Повечето се сипеха в канала на вулкана и биваха погълнати от врящата магма долу, но други се стоварваха върху терасата и хората на нея.
Еди изрева, когато един камък отскочи от главата, му и вдигна поглед, за да види откъде беше дошъл.
- Мамка му - изруга.
Над него се виеше облак от светещи частици, най-малката беше с размерите на топка за голф. Още мълнии се разнесоха от тях и се врязаха в стените на канала на вулкана. Неземните светлини бързо изгасваха и мракът заявяваше претенциите си към помещението, когато по-големите отломки изчерпваха зарядите си... и бяха привлечени от гравитацията.
Едно парче от метеорита с размерите на топка за тенис падна тежко до Еди. Друго, малко по-голямо от първото, се присъедини към него миг по-късно.
Тежък дъжд щеше да вали.
Опасността беше както долу, така и горе. Земята се разтресе. От долната част на канала на вулкана се разнесе гръм, един звяр се разбуждаше от дрямката си.
Езерото от лава започна да ври, предизвикано от неочакваното освобождаване на земна енергия. Вулканът щеше да изригне. Точно както Нанталас беше предизвикала природно бедствие в Атлантида, така и Уайлд стори същото.
- Нина! Татко! - развика се Еди и се изправи. - Прикрийте се! - Мъжът побягна към храма...
Стайкс излезе от вцепенението и вдигна пистолета си.
Чейс се скри зад статуята на Посейдон и избегна изстрела на наемника.
- Ставайте! - изкрещя Александър на хората си. Още отломки се посипаха наоколо, някои бяха големи колкото футболни топки.
Уайлд чу вика на Еди и се опита да се изправи, но за кратко беше хипнотизирана от астероидното поле, което висеше над главата ѝ. Бързо излезе от унеса, когато някой изпищя от болка. Лари лежеше на пода и държеше едната си ръка върху главата, там, където го беше ударил паднал камък.
Друга, доста по-голяма буца, се намираше точно над него, сиянието ѝ бързо чезнеше...
Нина се спусна към свекър си и го хвана за ръцете.
- Лари, размърдай се! - нареди му жената и се опита да го извлече от опасната зона.
Странната светлина изгасна. Камъкът полетя надолу...
Уайлд задърпа по-силно, ходилата ѝ търсеха опора в пода... отломката падна точно на мястото, където мъжът се намираше само преди миг.
София изтръпна, когато осъзна надвисналата опасност. Въобще не ѝ мина през ума да помага на някой от наемниците, нито пък на Стайкс; побягна към храма в търсене на прикритие.
Още по-големи отломки западаха по терасата. Един от наемниците се разпищя, но бързо беше заглушен от половинтонов къс от метеорита, който го размаза като буболечка на предното стъкло на автомобил.
Еди се притисна по-силно към статуята на Посейдон, за да се предпази от поредната отломка, която падна на няколко сантиметра от него, а отгоре му се посипаха ситни камъчета. Мъжът усети тупването на скалата, но другите трусове, които идваха от дълбините на земята, ставаха все по-сериозни. Още един паникьосан наемник се опита да намери прикритие, но такова като че ли нямаше. Статуята на някакъв олимпийски бог се катурна от горните етажи над главата му и го размаза безмилостно.
Чейс рискува да погледне иззад скривалището си. Стайкс също се бе прикрил зад една от скулптурите.
Александър обаче имаше и други цели, освен просто да се скрие. Вдигна пистолета...
Еди залегна, когато изстрелът се вряза в Посейдон. Дори всички левитиращи камъни да паднеха на пода, пътят му към храма беше отрязан. Погледна към издигащите се нива на светилището и видя, че Нина и баща му се бяха насочили към него.