Двете жени си размениха погледи... София изхвърли безполезното оръжие и хукна да бяга към рампата. Нина се обърна към Еди точно когато мъжът стоварваше металната тояга като бейзболна бухалка в тялото на проснатия Стайкс, ехото от удара се разнесе из помещението, надделявайки над грохота на вулкана.
Явно съпругът ѝ беше взел надмощие над врага си, така че тя реши да последва София. Англичанката беше изкачила половината от натрупаните камъни; стигнеше ли до върха, вторият тунел щеше да е много близо до нея. Нина се спусна след жената, Лари я последва.
Еди замахна отново към Стайкс, тоягата се стовари в изпречилия се на пътя й лакът, с който мъжът се опита да се предпази. Александър изрева от болката.
- Харесва ли ти този път ти да си жертвата, а? - изкрещя му Чейс и нанесе нов удар на наемника. - Това ти е заради всички, които уби в Афганист...
Поредният трус разлюля Еди... Стайкс се възползва от шанса, заби крак в сгъвките на коленете на опонента си. Йоркширецът залитна и изтърва металната тояга.
- Говориш прекалено много, Чейс! - отвърна Александър и скочи на крака. - Винаги го правиш!
Еди побърза да се изправи, но Стайкс не губи време и го атакува. Двамата мъже започнаха да се удрят и ритат. Единият от юмруците на Александър се стовари в раната на бицепса на Чейс и той се присви... но бързо отвърна със същото, като навря пръста си в разкъсаната плът на предмишницата на наемника. Мъжете се дръпнаха един от друг и се изгледаха с преценяващи погледи.
София достигна върха на купчината и погледна назад - Нина продължаваше да е по петите ѝ. Грабна един камък и го запрати по нея. Уайлд извика и се дръпна на една страна, парчето замалко щеше да отнесе Лари. Блекууд избра друга отломка...
Беше част от метеорита - едно назъбено пурпурно късче от сърцевината на разрушената скала. Гледа я известно време, след което нещо ѝ хрумна, прибра я в джоба си и побягна нагоре.
Нина изруга. Ако София се измъкнеше с парче от метеорита, имаше опасност планът на Групата да бъде осъществен - от най-ужасната личност, за която можеше да се сети.
Изкачи върха на импровизираната рампа и тъкмо щеше...
Поредният сеизмичен трус я накара да клекне, камъните под краката ѝ се разместиха - още една част от етажа пред нея се отчупи и падна долу, отрязвайки пътя й към втория тунел. В далечния край София го достигна и се обърна към нея с подигравателна усмивка, след което потъна в мрака.
Отворилата се празнина беше прекалено голяма, за да може Уайлд да я прескочи.
- Мамка му! - изръмжа тя.
- Виж там - посочи в другата посока Лари, беше запъхтян от катеренето. - Има стълби в онзи край - по тях можем да стигнем до следващото ниво, от което да скочим долу в тунела.
Свекър й беше прав. Налагаше се да се изкатерят по една наклонена колона, за да достигнат до стълбите, но препятствието беше преодолимо.
- Добре, ти си пръв. - Нина се обърна да види къде е съпругът ѝ, докато Лари се катереше по колоната... и забеляза, че любимият ѝ се намира в голяма опасност.
Стайкс беше приклещил Еди опасно близо до ръба на осветената от лавата импровизирана арена. Изпаренията, които се носеха, бяха болезнено горещи, а части от клатещата се тераса, заплашваха да се отчупят и да полетят към ада долу. Чейс беше наясно, че трябва да стори нещо, и то бързо. Най-безопасната маневра щеше да е да се опита да мине покрай Александър, за да си осигури по-безопасна почва под краката.
Вместо да стори това, Еди се хвърли с главата напред към опонента си. Най-добрият начин да се спечели една битка, беше да се действа непредсказуемо...
Стайкс се отдръпна на една страна.
Наемникът беше предвидил този ход, очакваше неочакваното... Чейс си плати за това недомислие, лакътят на опонента му се заби в слепоочието му. Залитна, сетивата му бяха замъглени, в главата му настана каша...
Ръката на Александър стегна врата му като скоба.
Бившият офицер го приклещи изотзад в невъзможна за освобождаване хватка и имаше намерение да смаже трахеята му. Еди се опита да одере лицето на противника си, но болката от раната в бицепса прекърши силата му. Пробва да се наведе напред и да захвърли Стайкс през рамо, но онзи стоеше здраво на краката си.
Нина реши да се върне обратно по купчината, за да помогне на съпруга си... и видя как едно парче от терасата, на няколко метра от биещите се мъже, се отдели и падна надолу към лавата.
Скоро всичко щеше да се сгромоляса в земния ад.
- Аз винаги печеля, Чейс - изсъска Александър и стегна още повече врата на Еди, кръвта започна да тупти силно в главата на жертвата. - Винаги печеля!