Подигравателните думи на наемника изпълниха йоркширеца с гняв. Нямаше да се остави да бъде победен... не и от Стайкс! Премести крака си.
- Не... и... този... път!
Яростта даде сила на Еди, той изпъна цялото си тяло... и вдигна Александър заедно с него.
Успя да отлепи наемника на няколко сантиметра от пода, които се оказаха достатъчни, за да разклати равновесието му. Чейс се възползва от ситуацията, рязко се наведе напред... след което бързо се оттласна назад с последните си запаси от сила.
Стайкс изпъшка и остана без дъх, когато Еди го премаза с тежестта си. Йоркширецът заби силно задната част на главата си в лицето на бившия офицер и задъхан, успя да стане на крака.
На няколко крачки от него имаше едно откъснато от метеорита парче камък, беше около шейсет сантиметра дълго. Достигна го и се наведе да го вземе. Болка проряза ранената му ръка, когато вдигна тежката скала, с намерение да смаже черепа на Александър...
Още един къс се отдели от терасата и политна надолу към течния ад... една пукнатина се отвори в земята близо до храма. Чейс чу Нина да вика, жената се опитваше да надвие грохота на вулкана.
- Еди! Терасата ще се срути всеки момент!
Инстинктът за оцеляване надделя над жаждата за мъст. Чейс запрати камъка по Стайкс и побягна към храма, като по пътя грабна пистолета на наемника от пода. Зад него още късове се отчупваха, падаха в канала и предизвикваха ярки експлозии, когато се срещаха с лавата долу.
Каменният под се пропукваше и пропадаше под краката на Еди, той прибра пистолета в якето си и се насочи към рампата. Съпругата му стоеше на върха ѝ и му махаше.
- Давай, Нина! - провикна се Лари. - Нямаме много време!
Жената неохотно извърна гръб на съпруга си и се закатери по колоната. Непрестанните трусове заплашваха да я съборят, но тя успя да достигне протегнатата ръка на свекър си. Той я улови и ѝ помогна да преодолее оставащото разстояние.
Чейс стигна върха на купчината и продължи да се катери след близките си. Нина го погледна окуражително... но физиономията ѝ бързо беше погълната от ужас.
- Еди, внимавай!
Пронизваща болка разкъса бедрото на йоркширеца.
Мъжът изгуби опората си и падна от колоната на пода. Зъбците се забиха по-надълбоко в плътта му.
Стайкс беше метнал по него главата на тризъбеца - наемникът се бе изкатерил по купчината камъни и сега размахваше металната тояга. Стовари я върху Еди, който изкрещя и се опита да избегне втория удар, но болката от набитата в бедрото му вила не му позволи да ползва крака си.
Нина наблюдаваше безпомощно случващото се. Единственото, което можеше да стори, беше да се хвърли от върха на колоната върху Александър.
Или може би...
До нея имаше парче пурпурен камък, голямо колкото юмрук. Грабна го и той засия.
Стайкс вдигна бронзовата тояга над главата си с намерение да прониже с острия ѝ връх гърдите на Еди...
Уайлд запрати отломката.
Можеше да се закълне, че тя промени леко курса си, като че ли насочена от волята ѝ, за да постигне най-добрия резултат. Дали това наистина беше така, или просто жената си въобразяваше, нямаше значение, защото целта ѝ се осъществи. Камъкът срещна носа на Стайкс, който изпука зловещо и от ноздрите му шурна кръв. Наемникът залитна, все още държеше тоягата над главата си...
Еди издърпа главата на тризъбеца от бедрото си, гневът му потискаше болката, и го заби дълбоко в корема на противника си.
Александър изстена. Изпусна тоягата и стисна с две ръце бронзовия тризъбец, който го беше изкормил. Вдигна поглед към Чейс, не можеше да повярва какво се бе случило току-що.
- Не можеш... - изпъшка. - Не можеш да спечелиш!
- Разбира се, че мога - отвърна му Еди и се изправи на крака. - Заради старите времена!
Със силата на товарен влак стовари ботуша си в слабините на Стайкс. Бившият офицер се сви в агония... и падна надолу към терасата, стоварвайки се по гръб на нея.
Разнесе се ужасно пукане и цялата останка от арената се отдели от стената.
Огромното парче скала полетя надолу към вулканичния канал, адският огън предяви претенциите си към него още преди да бе паднало в обятията му. Парализиран от болката, Стайкс не успя дори да изкрещи...
Пропадналата тераса се срещна с разтопеното езеро от лава, лепливата магма омекоти част от удара, който при други обстоятелства щеше да погуби нежелания пътник на мига, но въпреки това на Александър приземяването му се стори, все едно някой беше пуснал кола отгоре му - ребрата му изпукаха, органите му се разкъсаха. От устата му шурна кръв - наемникът лежеше неподвижен и пречупен, докато парчето скала под него потъваше в разтопеното море от лава.